Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 5

— Значи, следващата събота, господин Уейтли — казваше лейди Офелия, в момента, в който двете момичета се присъединиха към Тайлър. — Ще бъде скромно събиране в тесен кръг, не повече от четиридесетина души. И не забравяйте да доведете хубавата си годеница.

Тя се усмихна на Тифани, взря се за миг в Мегън, после се извърна и влезе в църквата.

Ударът беше жесток, преднамерено жесток. Алис Такъри — най-малката, седемнадесетгодишна дъщеря на графинята дори се изкикоти, преди да последва майка си. Другите две момичета, Агнес и Ан, просто изглеждаха злобно доволни.

Тифани бе ужасена, но само след миг ужасът й се смени с гняв. Как се осмеляваха? Всички знаеха, че Мегън е най-добрата й приятелка и че придружаваше нея и Тайлър почти навсякъде, защото бе тяхна шаферка. Изглежда, Такъри бяха планирали тази обида предварително, бяха подбрали най-подходящия момент, за да постигнат най-болезнен ефект, като покажат на Мегън, че жадуваната от нея покана няма да бъде отправена, никога. Тифани се боеше, че знае причината. Чисто и просто Мегън бе прекалено красива и не биваше да се мярка наоколо, когато човек има да омъжва три грозновати дъщери.

Тайлър се покашля, за да извади спътничките си от тяхното вцепенение. Тифани най-накрая се престраши да погледне към Мегън, за да види как й се е отразило презрителното отношение на графинята. По-зле отколкото бе предполагала. Лицето на Мегън беше станало бяло като панделките на шапката й, а огромните й сини очи бяха плувнали в сълзи, които всеки миг щяха да се търкулнат по бузите й, въпреки опитите й да им попречи. Сърцето на Тифани се сви от болка, а гневът й се удвои при мисълта, че е безсилна да помогне на своята приятелка. Единственото, което можеше да направи, бе да се опита да я успокои.

Тя стисна ръката й, с което накара тези объркани сини очи да се обърнат към нея.

— Защо? — прошепна Мегън.

Тифани беше прекалено ядосана, за да увърта.

— Ти си твърде хубава, по дяволите. Ония нейни три грозни патенца трябва да бъдат омъжени, а никой мъж няма дори да ги погледне, ако ти си наоколо.

— Но това е толкова… толкова…

— Себично? Долно? Точно така е, Мегън, но…

— Всичко е наред, Тиф, наистина. Но имам нужда да остана сама точно в този…

Без да довърши, тя се обърна рязко и се отдалечи.

— Мегън, почакай — извика Тифани, но Мегън не я послуша. Нещо повече — дори побягна през двора на църквата, защото не можеше повече да сдържа сълзите си. Господин Поукок й подаде кърпичката си, докато минаваше покрай него, но тя най-вероятно дори не го забеляза. Той се обърна и проследи с опулен поглед как Мегън бързо се отдалечава през поляната, обграждаща църквата.

— Предполагам, че трябва да я настигнем. До Сътън Манър има повече от миля — отбеляза Тайлър.

— Не това е причината, поради която трябва да я настигнем — разсеяно отговори Тифани. Вниманието й все още бе съсредоточено върху Мегън, която се препъна, спря, порови в чантичката си, за да извади кърпичка, сетне продължи напред без да я използва. — Двете с нея неведнъж сме изминавали пеша това разстояние. — Най-после тя се обърна към годеника си и изражението му я накара да се наежи. — Да не си посмял да изглеждаш толкова доволен, Тайлър Уейтли! Тя не заслужаваше това, което й причини тази ужасна жена.