Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 161

Мегън се усмихваше на себе си винаги, когато се сетеше за това, а тя се сещаше всеки път, щом потърсеше и откриеше с поглед Девлин, което пък не престана да прави през цялата вечер. Изобщо не я притесняваше фактът, че около него непрекъснато, където и да отидеше, се въртяха едни и същи жени, и то не една или две. Не я притесняваше и това, че го виждаше да танцува с различни дами, които флиртуваха с него и се кикотеха пискливо. Знаеше, че Девлин ненавижда женския кикот. Знаеше още, че той иска нея, а не тях. Беше го разбрала по онези погледи, които го бе хванала да й отправя.

Изобщо, Мегън вече далеч не бе толкова изнервена при мисълта за признанието, което все още й предстоеше да направи. Не очакваше Девлин да отвърне на чувствата й, поне не веднага, но сега хранеше по-големи надежди за в бъдеще. В крайна сметка й се струваше, че той няма да има кой знае какви възражения, когато му кажеше, че го обича.

— Предполагам, че цяла вечер приемате поздравления.

Мегън се извърна към дамата, която бе произнесла тези думи — красива блондинка със светлосиви очи — и мигновено се почувства като недодялана провинциалистка в сравнение с нейната бляскава изтънченост.

— Изглежда, че поводът го изисква — отвърна тя.

— А на мен ми се струва, че заслужавате съболезнования.

— Моля?

Жената се засмя.

— Не знаете коя съм аз, нали?

— Трябва ли?

— Би трябвало, да. Аз съм Мариан Ейчисън, жената, която вашият съпруг заряза пред олтара само преди няколко месеца.

Мегън я зяпна слисано, онемяла от изумление. Но един от стоящите наблизо господа се обади вместо нея.

— Хайде, графиньо, вие изобщо не се добрахте до олтара, нали? Доколкото си спомням, Ротстън развали годежа преди да се стигне чак до там.

— Тогава сигурно си спомняте и това, че той ме накара да чакам цели десет години? — едва не се озъби Мариан. — Десет пропилени години.

Мегън беше загубила ума и дума от ужас. Горчивината в тона на Мариан Ейчисън бе повече от очевидна. Десет години? Божичко, Девлин е бил сгоден за тази жена десет години? Защо никой не й бе споменал за това, след като явно не беше тайна за никого?

— Извадила сте голям късмет, скъпа — отбеляза Мариан вече по-малко гневно, но все още толкова горчиво. — Успяла сте да го отведете до олтара, преди да е изгубил интереса си към вас. А това ще стане, уверявам ви, и то скоро. Така че не очаквайте обясненията му в любов да продължат още дълго.

Какви обяснения в любов, понечи да възкликне Мегън, но вместо това попита:

— Защо сте били сгодени толкова дълго време?

— Защото той непрекъснато отлагаше сватбата и когато най-накрая му казах, че не мога повече да чакам, окончателно развали годежа.

— Но защо? — не можа да се въздържи Мегън.

— А вие как мислите, скъпа? Той просто не искаше да се жени. В същото време му харесваше да е сгоден. Това го спасяваше от амбициозните майки, които биха го набелязали като подходящ жених за хубавите си малки дъщерички.