Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 162

На Мегън й прилоша. От собствен опит знаеше, че Девлин не искаше да се жени, поне не за нея, а очевидно не и за Мариан Ейчисън. Прекрасно разбираше огорчението на графинята. Да чака цели десет години да се омъжи, да не получава никакви други предложения за брак, защото всички знаят, че е сгодена, или да трябва да отхвърля онези, които все пак е получавала. А накрая, въпреки това равносилно на подвиг търпение, да остане без съпруг.

При това графинята вече не беше младо момиче; напротив, общо взето си бе изпяла песента, както се казва. Вероятно на нейната възраст нямаше да има никакъв шанс да си намери съпруг, не и при конкуренцията на толкова много млади неомъжени девойки. На практика Девлин я бе осъдил да остане стара мома.

Не знаеше какво да отвърне на Мариан Ейчисън. Наистина разбираше напълно огорчението й, но би било банално и безсмислено от нейна страна да й го каже. Искрено съжаляваше за нея и бе вбесена от подлостта на Девлин, който…

— Пак ли разпръскваш своята отрова, скъпа Мариан? — каза Фреди, който изневиделица се бе появил до Мегън.

— Просто изяснявам нещата — отвърна графинята рязко, макар и с известно смущение.

— Чудесна идея — жлъчно се усмихна маркизът. — Не искаш ли да ги чуем и от друга гледна точка?

— Не се набърквай, Фреди, това не е твоя работа — обади се Девлин, пристъпвайки също изневиделица от другата страна на Мегън.

— Смятам, че трябва да изкупя вината си пред теб, старче — още повече след като мислиш, че съм влюбен в жена ти. — Девлин тъкмо го бе притиснал в един ъгъл, за да му потърси сметка за това, когато забелязаха Мариан при Мегън. — Разбира се, не отричам, че щях да се влюбя в нея за отрицателно време, ако ти не бе побързал да я направиш своя съпруга.

Вместо отговор Девлин просто хвърли на приятеля си унищожителен поглед, след което хвана Мегън за лакътя и я поведе нанякъде. Тя обаче се остави да я влачи точно три секунди, преди да се отскубне от ръката му и да процеди през зъби:

— Вие, сър, сте долен негодник!

Той дори не се престори, че не разбира защо е толкова войнствена.

— Значи съм осъден без съдебен процес, така ли? Е, да, нашата Мариан дяволски добре умее да предизвиква съчувствие, въпреки, че не заслужава никакво.

— Това, което си сторил на тази жена…

— Стига, Мегън — раздразнено я прекъсна Девлин. — Не съм й сторил нищо, освен че се озовах в неподходящия момент на неподходящото място — и я сварих да прави любов с друг.

Мегън се втренчи слисано в него.

— Искаш да кажеш, че причината да развалиш годежа не е била в отказа й да ти позволи да отложиш сватбата отново?

— Отново? Трябваше да се оженим още преди осем години. За цялото това време съм отлагал сватбата само веднъж, и то заради смъртта на дядо ми. Но вече дори не мога да си спомня колко пъти Мариан измисляше всевъзможни поводи, за да я отложи.

— Но това означава, че… че тя не е искала да се омъжи за теб.