Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 134

Гледката на необятното имение на дуковете Ротстън, което се простираше докъдето поглед стига, я слиса не по-малко, отколкото при първото й идване тук, но този път по различна причина. Това наистина беше разкошен дворец, достоен за кралска особа. Проблемът бе, че принадлежеше на нейния съпруг, а той не биваше да е неин съпруг.

Девлин спеше на отсрещната седалка — или поне се преструваше, че спи. Беше прекарал почти цялото пътуване в дрямка, но Мегън предполагаше, че просто иска да избегне сърдития й поглед. Той й бе обяснил накратко защо е бил принуден да се прави на коняр, но имената „Фреди“ и „Сабрина“ не й говореха нищо и тя така и не остана с впечатлението, че това е било крайно наложително.

Но се бе досетила за друго.

— Ти си казал на баща ми, че си дук, нали? Затова татко беше толкова щастлив, че ще се омъжа за теб, нали?

— Да, казах му, но само за да ускоря нещата.

— Но на мен не можа да кажеш?

— Ти беше толкова искрено разярена, задето трябва да се омъжиш за коняр. Защо да ти развалям удоволствието?

Отговори като този бяха свели разговорите им по време на пътуването до минимум, но Мегън не бе свикнала да таи лошото настроение в себе си, а вече го бе правила достатъчно дълго време. Тя се наведе напред, за да събуди Девлин. Но се поколеба.

Недей. Виж си настроението. Нима искаш пак да започнете да се карате и то точно сега, когато след броени минути ще бъдете наобиколени от цялата му прислуга?

Хм, сигурно няма да им направим много добро впечатление, нали?

Определено. Достатъчно е, че окайваш Девлин, задето се ожени за теб; остави поне слугите му да се зарадват на новината… преди да са те опознали.

Днес си просто отвратителна. А той наистина е достоен за окайване. Аз му съсипах живота.

Ами собствения ти живот? Той е не по-малко съсипан.

Но вината беше моя…

А-ха. Време беше да си го припомниш.

Не съм го забравяла нито за миг. Но преди ставаше въпрос само за живота на Девлин, а в него нямаше какво толкова да се съсипва. Напротив, имаше всички шансове да се подобри, въпреки че самият той не бе на същото мнение. Но сега се оказа, че съм разбила живота на един дук, а това е вече съвсем друго. Нищо чудно, че ме мрази.

Виж, не е ли по-добре да потърсиш и добрите страни на цялата тази бъркотия, вместо упорито да се ровиш в мрачните?

Напразно бих търсила. Няма никакви добри страни.

Ами това, че получи тъкмо онова, което искаше още от самото начало — дук?

Първоначалният план включваше и една малка подробност: той да ме обича.

Добре, това го зачеркваме. Ами фактът, че ще живееш в Шеринг Крос?

Вече не искам да живея в него.

Лъжкиня. Ти си влюбена в това имение.

То е един проклет мавзолей, както правилно изтъкна Тифани.

Но е по-добро от конюшня.

Виж, тук си права.

Гласът на Девлин прекъсна мислите й.

— Ужасно си мълчалива — каза той меко. — Да не би да си притеснена?

Тя му хвърли бърз поглед и веднага се извърна отново към прозореца.

— Колко удобно — да се събудиш точно когато пристигаме.