Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 113

Джоана Линдзи

След залез слънце й стана дяволски студено. Конете вече едва кретаха, омаломощени от лудата скорост, с която бяха препускали цял следобед. Мегън тъкмо започваше да се чуди дали шотландците не са намислили да уморят клетите животни до смърт, когато те най-после спряха край един малък поток и слязоха от седлата. За кратко време разбойниците запалиха огън, измъкнаха от дисагите си храна и разстлаха на земята одеяла. Лагер. Наистина, бяха решили да спят. На открито!

Макдуъл свали Мегън от коня и тя изстена от свирепата болка, пронизала скованите й стави. Но макар че едва се държеше на краката си, тя мигновено отблъсна ръцете му. Локлан очевидно се развесели и дори се засмя. Мегън отстъпи крачка назад, за да му даде възможност да види по-добре сърдитото й изражение.

— Това няма да ти се размине безнаказано — заяви тя.

— Вече ми се размина — отвърна безгрижно той.

— И къде ме водиш?

— У дома.

Това кратко обяснение й каза много неща, затова Мегън смени тактиката.

— Няма да отида „у дома“, където и да се намира това.

— Ти все още не схващаш — недоволно каза Локлан. — Аз ти правя услуга, като ти предоставям шанс да помислиш малко повече върху избора си на съпруг.

— Единственото, което правиш, е да ми дадеш да разбера, че предпочитам един недодялан англичанин, който между другото въобще не е задръстен, пред един недодялан шотландец.

Той цъкна с език.

— Да разбирам ли, че си ми сърдита?

— Точно така.

— А не би трябвало, скъпа. Как би могла да направиш правилния избор, без да си ме опознала по-добре? — Мегън го гледаше като онемяла, затова Локлан побърза да добави: — Не се тревожи, скъпа. Нищо лошо няма да ти се случи, кълна се.

— Лошото вече се случи — цялото тяло ме боли. Вие, шотландците, винаги ли съсипвате конете си така?

Новата посока на гнева й го накара да се усмихне.

— Това са яки и издръжливи животни, не като вашите тлъсти английски коне. Наистина съжалявам, че ездата ти е причинила болка, но се налагаше да бързаме.

— Сериозно ли се страхуваш, че някой ще те преследва?

— Заради теб, скъпа — о, да, той ще дойде. Или поне ще се опита да те намери. Нито един нормален мъж не би се отказал от теб без бой. Но ти обещавам, че няма да му излезе късметът. Няма шотландец, който би могъл да ме открие, ако не искам да бъда открит, камо ли англичанин.

Мегън имаше чувството, че ще рухне на земята и ще се разплаче. Ако не бяха тези проклети разбойници, сега щеше вече да е омъжена. Вярно, това нямаше да промени нищо, защото Девлин категорично бе заявил, че бракът им ще бъде само формален. И все пак тя не можеше да не се омъжи, след като вече беше бременна.

В това време Локлан се зае да разстила едно одеяло и за нея. Двамата му другари, които между впрочем не бяха нито толкова грамадни, нито толкова добре сложени, мърмореха на висок глас за това, че не са отмъкнали Цезар. Недоволството им очевидно бе предназначено за Локлан, но той не им обърна внимание. Вместо това се поклони кавалерски и подаде ръка на Мегън, за да й помогне да седне. Мегън обаче пренебрегна любезно предложената й помощ и се отпусна тромаво върху одеялото сама.