Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 102

Девлин почака търпеливо да спре, но когато видя, че тя няма подобно намерение, попита съвсем основателно:

— Какво, по дяволите, правиш?

— Проклето копеле — изкрещя Мегън. — Ако не беше толкова висок, бих те удавила!

— Защо?

— Защото искам да те убия! — Тя го удари още веднъж, сякаш за да подчертае, че наистина би го убила, после каза: — Защо просто не ме целуна, както те бях помолила?

— Кога?

— Знаеш кога! Защо трябваше да развалиш всичко, като реши да правиш любов с мен?

Девлин едва не избухна в смях. Ама че абсурд! Всяка от жените, които бе целувал така, както бе целувал Мегън, би го убила, ако след това не беше правил любов с нея. Но, естествено, нито една от тези жени не беше девствена.

— Този вид целувки обикновено водят точно до правене на любов, зверче — обясни той. — И защо изведнъж побесня толкова? Когато това се случи, не беше тъй освирепяла.

— Бях — тросна се Мегън. — Но тогава все още бях шокирана. Сърдитият й тон го накара да вдигне вежди.

— Нима ти трябваха цели три седмици, за да излезеш от шока?

Тя отново го удари.

— Трябваше ми толкова време, за да разбера, че си ме погубил! Ще бъда опозорена! — В гласа й трепна истерична нотка. — Ще стане скандал!

Внезапно всичко му стана ясно. Бе очаквал това. Мегън очевидно не беше.

— Да не би да се опитваш най-мило да ме уведомиш, че си бременна?

— Да, глупако, това…

— Откъде да знам, че казваш истината? — попита той сериозно.

Мегън го зяпна невярващо, после се обърна и тръгна обратно към брега отвратена. Но й беше трудно да се движи бързо през водата и Девлин трябваше само да протегне ръка, за да я сграбчи и да я завърти отново с лице към себе си. И той стори точно това.

— Съжалявам, Мегън, но и друг път се е случвало разни жени да ме обявяват за баща на децата си, без въобще да съм ги докосвал.

Очите й се присвиха.

— Да не се опитваш да ми кажеш, че не е възможно да съм бременна?

— Съвсем не. Ако си бременна, детето със сигурност е от мен и аз ще поема цялата отговорност за това. Просто те питам дали си сигурна.

— Не, не съм! — извика тя. — Как мога да бъда сигурна толкова скоро? Но вече мина цяла седмица, откакто трябваше да ми… Цяла седмица! Никога не ми е закъснявало!

— Няма защо да изпадаш в истерия. Ако не си забравила, аз и без това ти предложих да се омъжиш за мен, бременна или не. — Девлин се намръщи. — Предложих ли ти наистина?

Въпросът я стресна и очите й се разшириха.

— Не си ли спомняш?

— Докато не те видях у Робъртсови, въобще не бях сигурен дали не съм сънувал всичко. Очевидно не съм, но все още не помня съвсем ясно подробностите.

— Е, не очаквай аз да ти ги припомня. Самата аз се опитвам да ги забравя.

До този момент Девлин я държеше само с една ръка, но сега я хвана и с другата и я разтърси.

— В едно поне съм сигурен, и то е, че когато те посъветвах да си тръгнеш, ти отказа, защото всичко това ти доставяше твърде голямо удоволствие. Единственото, което се опитваш да забравиш, е краят и, честно казано, аз също бих искал да го забравя. Но тъй като това е невъзможно, няма смисъл да продължаваш да се оплакваш.