Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 101

— О, Мег, недей — разкаяно каза Тифани. — Не биваше да си пъхам носа в тази работа.

— Не ставай глупава — тросна се Мегън. — За какво друго са приятелите, ако не да си пъхат в носовете в тези работи?

Минаха няколко секунди, преди двете да се разсмеят на тази глупост. Мегън избърса с ръка сълзите си и добави:

— Девлин просто се опита да ми отвори очите за това какви ужасни неща могат да се случат, когато човек безразсъдно пренебрегва добрия стар здрав разум.

И защо не му обърнах по голямо внимание, запита се тя горчиво. Но вътрешният й глас беше потънал в подозрително мълчание. А седмица по-късно Мегън не можеше повече да си затваря очите пред истината. В крайна сметка съдбата все пак се беше оказала жестока.

26

Девлин се гмурна под водата и преплува цели два пъти малкото езерце, преди отново да покаже глава, за да си поеме въздух. Беше придобил навика да идва тук всяка сутрин, защото откакто Мегън бе престанала да ходи на езда, по това време на деня просто не можеше да стои в конюшнята. Не понасяше мисълта, че бе пропъдил Мегън не само от собствената й конюшня, но и от дома й. Не понасяше угризенията, които тя го караше да изпитва, без всъщност да е чак толкова виновен. Но най-вече не понасяше това, че съвсем бегло си спомняше какво изобщо се бе случило. Ако самата Мегън не бе потвърдила смътните му спомени онзи единствен път, когато успя да се срещне с нея в дома на приятелката й, Девлин можеше все още да е убеден, че е сънувал всичко.

Но не беше сънувал. Бе правил любов с Мегън Пенуърти. Беше неземно хубаво… докато не проникна в нея и не осъзна какво върши, както, впрочем, бе осъзнала и тя. Шокът бе разрушил прекрасното изживяване и за двама им. Дори оргазмът на Девлин — неконтролируем и вече нежелан, — беше ужасен, най-лошият, който някога бе имал. А би могъл да бъде най-хубавият, усещаше го инстинктивно.

Но това изобщо не биваше да се случва. Беше се борил с чувствата си още от мига, в който я видя за пръв път, и то с възхитителен успех, или поне така си мислеше. И ако в онзи ден не бе отровил кръвта си с толкова бренди, със сигурност щеше да настоява Мегън да напусне конюшнята, вместо просто да й го предлага. Но, разбира се, той нямаше да се опита да се удави в алкохол, ако самата тя не го бе побъркала от желание предишната нощ.

А сега дори не искаше да му позволи да прояви почтеност. Не че Девлин копнееше да се ожени за една темпераментна, разглезена червенокоска. Естествено, че не копнееше. Защо тогава отказът й го изпълваше с такава ярост? Може би просто честолюбието му бе наранено от мисълта, че би предпочела всеки друг, но не и него? Може би.

Той се гмурна отново, като се помъчи този път да преплува езерото под вода три пъти, но не успя и с пламнали дробове изскочи над повърхността за глътка въздух. Едно тръсване на главата му бе достатъчно, за да отмахне косата и водата от очите си, но гледката, която се разкри пред тях, го накара да се усъмни в зрението си: Мегън — слизаща от Сър Амброуз, пристъпваща до брега на езерото… и във водата, ей-така, с дрехите. Спря се чак когато стигна до него и в същия миг дланта й изплющя върху бузата му; сетне и двата й юмрука заудряха по голите му гърди.