Читать «Кид» онлайн - страница 57

— Почакай! Няма ли да останеш и да поговориш с мен?

— За какво?

— Аз… — Тя искаше да сподели с него всичко, което се бе случило, откакто го видя за последен път. Как тя търсеше отмъщение за смъртта Буут. Как се беше маскирала като жена в Санта Фе. И най-много от всичко, тя искаше да го пита за странните чувства, които изпитваше към Джейк Кърни.

Тя срещна погледа на тъмните му очи и не откри в тях окуражаване, за да сподели мислите и чувствата си. Сякаш Уолф беше изградил една каменна стена между тях. Откритостта, на която се радваха помежду си от деца, я нямаше, като че никога не бе съществувала. Пред нея не стоеше нейният любим приятел, а един заплашителен непознат. Непознат, който я искаше по начин, с който тя не можеше да се справи.

Преди Анабет да може да намери думи, за да разруши неловкото мълчание между тях, Уолф си отиде. Тя внезапно осъзна, колко студено бе в пещерата. Запали отново огъня, докато той не запращя и забушува, запълвайки така грозната тишина.

Докато Джейк спеше, Анабет отряза няколко борови пръта и използва одеяло и въже, за да направи една носилка. Когато оставаше около час до разсъмване тя разклати Джейк, за да го събуди.

— Ти трябва да ми помогнеш. Твърде голям си за мен, за да те влача сам.

Анабет дърпаше и Джейк й помагаше, като се помръдваше натам, накъдето тя му казваше. След като го завърза върху носилката, тя се насочи към Санта Фе. Трябваше да стигне града преди разсъмване. Не искаше да я види някой, който можеше да поиска обяснения, които тя трябваше набързо да дава. И трябваше да се върне в пансиона, преди да откриеха отсъствието на Анабет Смит.

По пътя обратно към града, Анабет забеляза нещо, което вървеше след тях. Тя се страхуваше от бандата, но сянката излезе животно, а не човек. Това беше едно куче. Едно огромно, рошаво, черно куче ги следваше, като никога не се приближаваше твърде много, но и не изоставаше прекалено. Анабет почувства присъствието на Кучето странно успокояващо. Докато то се навърташе наоколо, знаеше, че никой друг не ги следваше. Кога стигнаха покрайнините на Санта Фе, тя забеляза, че то си беше отишло.

Джейк все още бе в безсъзнание, когато стигнаха до задната врата на пансиона на фрау Шмид, така че Анабет просто отряза носилката от неговото седло и го остави да лежи там. Тя отведе двата коня в конюшнята и се върна обратно през алеите в пансиона. Зората току-що пукваше, когато тя се плъзна през задната врата в стаята си.

Анабет съблече ризата, панталоните и ботушите си и напъха всичко в долното чекмедже скрина. Облече чисти гащи и комбинезон, пола, блуза, и върху тях една огромна престилка, която покриваше всичко.

Седна долу, за да си навие чорапите и чифт обувки с високи токове, които Сиера й бе дала. Нямаше време да прави каквото и да било с косата си, освен да навие плитките си и да ги покрие голяма бяла кърпа, завързана на тила.

Почти беше излязла от стаята си, когато осъзна, че е забравила очилата. Анабет бързо ги взе, но ги остави спуснати до върха на носа си, за да може да вижда какво прави. Тя внезапно спря, когато стигна кухнята и откри, че фрау Шмид е вече там преди нея.