Читать «Кид» онлайн - страница 59

Най-трудното нещо, което Анабет трябваше да направи през този ден, бе да претендира безразличие към това, което ставаше в стаята на Джейк Кърни. Докторът си отиде скоро, след като дойде и Анабет се застави да чака в кухнята, докато фрау Шмид слезе долу.

Един поглед към лицето на Юлали и Анабет не можа да не попита:

— Как е той?

— Ще живее.

— Сигурна ли сте?

— Толкова сигурна, колкото един смъртен може да бъде — отговори тя. — Ще остане на легло за известно време. И ще има нужда от някой, който да го наглежда.

— Аз ще направя това. — Анабет прехапа долната си устна. Това предложение не подхождаше съвсем на малката, срамежлива Анабет Смит. — Той… а-а… изглежда добър човек.

Юлали вдигна вежди, после се усмихна и каза:

— Аз мисля, че това е една хубава идея. — Джейк нямаше да изтърпи Анабет Смит секунда повече от необходимото. Така грижите на момичето за него можеха да ускорят възстановяването му.

Джейк изненада Юлали, защото беше по-зле отколкото тя мислеше. Анабет седеше до леглото му през деня, мокрейки челото му с една студена кърпа и го хранеше с бульон, когато той можеше да го поеме.

Веднъж Анабет прекара деликатния връх на пръста си по белега върху устата на Джейк. Тя с изненада от мекотата на устните му. Чаршафът беше свален надолу до кръста на Джейк и тя не можа да се въздържи да не погледне тялото му.

За да й спести изчервяванията, фрау Шмид я предупреди, че под чаршафа Джейк е гол. Тя трудно можа да сдържи любопитството си. Накрая не можеше повече да сдържа желанието си да гледа и пипа.

Докосвайки Джейк, Анабет откри, че това не беше същото, както докосването до Уолф. Сърцето й се изкачи в гърлото, когато пръстите й погалиха плътта му. Уолф нямаше косми по тялото си и сега тя бе заинтригувана от черните косми по гърдите на Джейк. Тя опита с пръсти тяхната твърдост и ги проследи надолу по корема до пъпа му.

Той беше и по-мускулест от Уолф. Рамене му бяха по-широки, стеснявайки се към стройни бедра. Тя повдигна чаршафа от долния край леглото. Краката му бяха невероятно дълги и също поръсени с черни косми. Тя искаше да погледне и по-нагоре, към мъжките му части, но разбра, че има в себе си повече от срамежливата Анабет Смит, отколкото предполагаше.

Джейк бълнуваше в делириума си, но накъсаните фрази само я караха да се чуди повече за него. Той спомена „Клер“ и „Сам“ и „златото на Сам“, Тя почувства тежестта на вината. Ако знаеше къде Буут е скрил златото, щеше да намери начин, за да го върне. За нещастие, малкото количество злато, което бе спестила, нямаше изобщо да може да възстанови откраднатото.

И Джейк споменаваше майка си. Гласът му стана гърлен и той използваше много силни думи, за да опише жената.

Веднъж, когато Анабет изтриваше гърдите на Джейк, той хвана китката й в желязна хватка и каза:

— Аз знам къде можеш да използваш по-добре тези ръце. — И той бавно плъзна ръката й — с парцала и всичкото — надолу по тялото си към срамните части.

Тя се откъсна от хватката му и отстъпи до стената на стаята. Той разбира се не я последва. Лежеше хванат в клещите на делириума си, мърморейки нещо безсмислено. По-късно, тя съжали за срамежливостта си. Ако го бе оставила да направи каквото иска, щеше да знае веднъж завинаги как изглеждаше това — формите и структурата, които го правеха мъж, а нея жена.