Читать «Кид» онлайн - страница 58

— Съжалявам, че закъснях. Ще донеса малко подпалки — каза Анабет, бързайки към задната врата. Тя така се задъха, че й беше по-лесно да изглежда задъхана и развълнувана, когато отвори вратата и „откри“ Джейк да лежи там.

— Фрау Шмид — извика Анабет. — Това е господин Кърни. Той е ранен.

— Какво?

Юлали се втурна навън, като майка гъска, открила, че ястреб напада малките й. Тя коленичи до Джейк и постави ръка на челото му.

— Той гори от температура. — Тя бързо погледна раната на бедрото му. — Някой е правил малко хирургия тук. Предполагам, че доктор Алтън ще трябва да погледне това.

— Анабет, върви да събудиш господин Струдърс и господин Оксенфелд. Ще имаме нужда от малко помощ, за да качим Джейк на втория стаж.

Анабет изтича да направи, както й казаха. Веднага щом Джейк беше настанен върху леглото в стаята му, Юлали изпрати Анабет да намери доктора. Ако Анабет беше по-малко разтревожена, щеше да обърне повече внимание къде отива. А така, тя зави зад един ъгъл и се сблъска право с един от Бандата Калуун. Това бе Уиски. И то пиян.

Уиски се хвана за нея, за малко щяха да паднат и двамата. Анабет за момент се парализира от прах. Ами ако той я познаеше? Тя нямаше никакво оръжие, за да се защити. Реши да използва защитата, която истинският й пол нормално би й дал.

— Пусни ме — каза тя кротко. — Моля.

Уиски й се хилеше.

— Къде си се забързала?

Тя знаеше, че Уиски става опасен, когато се напие. Но никога преди не се беше чувствала толкова заплашена, както сега.

— Аз… — Тя не можеше да признае истината. Имам да изпълня една поръчка.

Уиски се вгледа в лицето й.

— Ти ми изглеждаш позната.

Анабет почти се задави от миризмата на уиски, която облъхна лицето й, когато той заговори. Тя побледня от страх, че той все още можеше да познае.

— Не сме се срещали — каза тя бързо. — Искам да вървя сега.

— Само минутка — каза Уиски. — Първо, трябва да заплатиш една такса, госпожичке.

Анабет бе толкова отвратена, когато Уиск сложи една длан върху гърдите й, че за момент направи нищо. Но даже кротката Анабет Смит трябваше да постави границата някъде. Тя с радост би застреляла пияния бандит на място, а имаше пистолет в себе си. Трябваше да се задоволи от премазването на пръстите на краката му високите си токове.

Уиски зави от болка и закуца към стената. Той се облегна назад и вдигна крака си, за да разгледа стореното.

— Това ще те научи да не нападаш млади дами, които не желаят вниманието ти — каза тя с най-добрия си глас на Анабет Смит. Но Кид Калуун можа да се въздържи да не добави. — Ти долен, гнусен помияр!

Когато Уиски се протегна отново, за да я хване, тя хукна да бяга. Можеше да го чуе как ругае зад нея, но кракът му не бе във форма, за да я последва.

Когато Анабет се връщаше с доктор Алтън, тя гледаше внимателно за бандита. Уиски очевидно се беше оттеглил вътре, за да удави болката си в пиене. Анабет мразеше Уиски за това, което бе причинил на Буут. Мразеше го и за това, което би направил на една невинна млада жена. Тя не беше само отмъстителна, когато помисли, че светът ще бъде по-добро място без него.