Читать «Кид» онлайн - страница 56

Той си каза, че чувствата му нямаха основание. Независимо от това, в него се надигна нуждата да убие белия човек. Уолф не я потисна, но и не я послуша. Смъртта на чичото на Преследван Елен променяше всичко. Сега тя нямаше защо да заминава. Сега тя можеше да остане с него.

Тогава и там той се закле пред себе си, че ще има Преследвания Елен за своя жена. Тя щеше се научи да го обича. Той беше сигурен в това. Колкото до белия човек, той можеше да бъде убит, ако станеше заплаха за плановете на Уолф.

Очите на Анабет молеха Уолф за разбиране. Когато той не се помръдна след тихата й молба, тя обясни:

— Аз трябва да му помогна. Не мога да го оставя да умре.

Устните на Уолф се превърнаха в черта, но иначе лицето му не разкриваше нищо от по-нататъшното му убеждение, че Преследваният Елен е привлечена от другия мъж.

Звуците на гласове върнаха съзнанието на Джейк. Когато той видя един апах на входа на пещерата, бързо се пресегна за револвера си — само че той не беше там. Въпреки че съзнанието му знаеше какво трябва да направи, за да се спаси, тялото отказваше да му помогне. Когато се опита да помръдне ръцете си, те останаха да лежат като парчета глина. Той обърна глава и откри, че Кид е коленичил до него.

— Апах! — Предупреждението, което Джейк извика на ум, излезе навън като шепот.

— Лежи спокойно.

Джейк заскърца със зъби от огъня в крака си, когато се опита да помръдне.

— По дяволите! Дай ми пистолета!

Анабет натисна с цялата си тежест гърдите на Джейк, за да го накара да мирува. Макар че беше слаб, тя все пак трябваше да се бори, за да го подчини.

— Лежи неподвижно — предупреди го тя. — Всичко е наред. Той е един приятел.

Успокоителните думи на Кид проехтяха в ушите на Джейк, когато той отново изпадна в тъмнината, която го обви.

— Той припадна — каза Анабет. Беше по-разтревожена, отколкото смееше да признае. — Треската се влошава.

Уолф се пресегна над рамото на Анабет и хвана брадичката й, обръщайки я към себе си.

— Ела да се махнем оттук. Ти си направи всичко, което можеш.

— Аз не мога да го оставя сам — възпротиви с тя. — Трябва да го върна обратно в Санта Фе.

— Какъв ти е този мъж?

Анабет отговори твърде бързо:

— Никакъв! — Тя знаеше още докато го казваш, че това не е истина. Но как можеше да обясни Уолф, че самата не се разбира? — Той има нужда помощта ми. — Очите й потърсиха тези на Уолф, за да открият някакъв знак, че той разбира. — Щеше ли да оставиш някой от своите хора, изпаднал беда?

— Един апах не би искал някой да стои на смъртна стража над него — парира я Уолф.

— Той няма да умре! — Анабет се откъсна и закрачи из пещерата. — И аз няма да го оставя. — Тя обърна, за да погледне Уолф и скръсти решително ръце. — Ти си свободен да си вървиш.

Уолф помисли дали да не я отведе насила. Гордостта му пречеше да признае, че трябваше извърши подобно нещо. Той не трябваше да разкрива сърцето си пред нея, за да бъде то стъпкано. Особено сега, когато тя нямаше да замине за Колорадо, той щеше да има време да я подготви както трябва. Обърна се, за да си тръгне, но спря, когато Анабет го повика.