Читать «Кид» онлайн - страница 55

Анабет си призна с неудоволствие, че не искаше да изпуска Джейк Кърни от поглед, докато не се увери, че той е добре. Тя добре съзнаваше, че прави грешка, като се свързва с Рейнджъра, но мъжът я привличаше. Колкото и страховит да беше видът му — с тези стоманени сиви очи и белегът, изкривил надолу устата му — тя се чувстваше привлечена и принудена да узнае повече неща за него.

Беше си направо глупаво да се разкрива пред един тексаски Рейнджър като Кид Калуун. Той я смяташе за крадец и убиец. Той мислеше, че тя е мъж.

Анабет нямаше намерение да поправя грешката му. Особено след като Кид Калуун щеше да изчезне отново. Нито пък щеше да позволи на необяснимите си чувства към Джейк Кърни да я отвлекат от отмъщението й за смъртта на чичо си.

Тя премисли още веднъж събитията от последната вечер. Искаше да накара Грайър да страда по същия начин, по който се бе мъчил Буут. Бандитът я измами, като избра смъртта вместо живота на инвалид. Обаче смъртта на Грайър беше само началото. Нейното отмъщение нямаше да приключи, докато всички членове на Бандата на Буут — особено Уат Ранкин — не платят за предателството си.

Точно преди изгрев-слънце тя щеше да отведе Джейк Кърни в Санта Фе. После Кид Калуун щеше да изчезне отново, докато сладката и покорна Анабет Смит продължи да планира гибелта Бандата Калуун.

7

Анабет дремеше, когато чу един камък да се преобръща във входа на пещерата. За секунда тя се събуди напълно и държеше пистолета си в ръка. Това, което видя в светлината на огъня, я накара да се усмихне от облекчение.

— Уолф! Какво правиш тук? Как ме намери?

— Кой може да не забележи светлината от огъня ти, Преследван Елен?

Ужилена от забележката на Уолф, Анабет спря да върви към индианеца.

— Имах нужда от светлината, за да…

— Защо си тук? Аз не очаквах да те видя отново?

Анабет усети копнежа в гласа на Уолф. И гнева му. Тяхното сбогуване не беше лесно. Уолф още не бе забравил или простил нейните думи. Той имаше право да пита защо тя не е заминала за Колорадо, както му каза, че ще направи.

Обяснението й бе не по-малко болезнено.

— Буут е мъртъв. Той беше убит от собствената си банда! Аз не можах да замина за Колорадо.

Уолф замръзна, когато изведнъж забеляза фигурата, лежаща в сянката.

— Кой е там?

Анабет постави дланта си върху ръката на Уолф. Тя бе напрегната като тетива на лък.

— Името му е Джейк Кърни. Аз се опитвах да ти кажа — имах нужда от светлината, за да го наблюдавам. Той попадна в засада и бе ранен от Бандата на Буут. Аз извадих един куршум от крака му, но той е загубил много кръв.

Анабет остави Уолф да коленичи до Джейк. Тя постави ръка на гърлото му, търсейки пулса. Той едва се долавяше.

Уолф изпитателно погледна скъпото за него лице, изненадан от грижата за непознатия, изписана върху него. Едно остро, неприятно чувство се надигна в гърдите му.

Ревност.