Читать «Кид» онлайн - страница 53

— Куршумът трябва да се извади — каза Кид, след като завърши огледа.

— Така и предполагах — присви очи от болка Джейк, като се опита да се настани по-удобно. Но ще почакам за доктора в Санта Фе.

Кид го изгледа косо.

— Това кървене трябва да се спре.

— Когато бурята престане, ще продължим пътя си.

Няколко часа по-късно бурята продължаваше да бушува и стана ясно, че Кид беше прав. Джейк чувстваше, че не след дълго ще изгуби съзнание. Той не пожела хапне нищо от боба, който Кид приготви на огъня, макар че успя да пийне малко кафе.

Той все още се опитваше да разбере какъв е мъжът, застанал до него, който бе наблюдавал хладнокръвното убийство, когато е ограбвал дилижанса и после рискува живота си, за да спаси един напълно непознат на пътя.

Джейк разгледа добре Кид Калуун и не бе много впечатлен от това, което видя. Детето беше висок и много кльощав, с почти изпити бузи, които правеха тъмносините му очи да изглеждат още по-големи върху лицето. Кожата му беше гладка и неокосмена като бебешко дупе. Черната му коса бе напъхана под шапката, но отделни кичури стърчаха навсякъде около лицето и над яката му.

Неговият нос беше малък и прав, не заемайки много място върху лицето. От друга страна, устата му бе широка и устните не много тънки. Една цигара висеше в ъгъла на устата му. Джейк забеляза, когато Кид заговореше, че всичките му зъби си бяха на мястото. Лесно беше да се предположи, че се е сражавал с револвер, а не с юмруците си.

Облеклото на Кид също не направи особено впечатление на Джейк. Джинсите му бяха раздрани на коляното, а сивата му памучна риза бе твърде голяма за него. Общо взето Кид Калуун не отговаряше на представата му за един безсърдечен убиец. Трудно беше да се повярва, че някой, изглеждащ толкова невинен, бе яздил с бандитите, които застреляха Сам.

Но Джейк само трябваше да си припомни миналото, за да разбере, че външният вид можеше да лъже. Боби Ладам също изглеждаше невинен като агънце. Той беше вълк в овча кожа. Споменът за извършеното от Боби Ладам щеш винаги да е с него.

Преди Джейк да загуби съзнание, той трябваше да реши дали да се довери на Кид за изваждане на куршума. Фактически, изобщо нямаше избор.

Предполагам, че ти беше прав — приз Джейк. — Този куршум трябва да се извади — една горчива усмивка изкриви устните му, преди продължи. — Тъй като или ти, или аз трябва да направим, аз гласувам за теб.

Детето се поколеба, после посегна за ножа колана си.

— Много добре. Аз ще го направя. — Той постави ножа в огъня, за да го обгори и след това го остави върху един камък да изстине.

Джейк избра една пръчка от купчината близо до огъня.

— Продължавай. Аз съм готов. — Той поста дървото между зъбите си и го захапа заради болката, която идваше.

Мускулите по врата на Джейк се превърнаха във въжета и ръцете му се свиха в юмруци, кога Кид започна да човърка с ножа си. Той дяволски надяваше, че Кид знае какво прави — че не разрязваше някое сухожилие, от което Джейк щеше има нужда, за да върви.