Читать «Кид» онлайн - страница 52

Джейк почувства как се плъзва от седлото. Внезапно, една ръка го хвана за рамото, за да го изправи. Когато Джейк позна фигурата пред себе си, той се намръщи.

— Кой по дяволите си ти?

Непознатият се поколеба за момент и после каза:

— Аз съм Кид Калуун.

Младият бандит се напрегна в очакване дали Джейк щеше да извади револвера си срещу него. Трудно беше за Джейк да насочи пистолет към мъжът, който току-що бе спасил живота му. Той преодоля това желание и вместо това попита:

— Защо ми помогна?

— Нямам нужда повече от Бандата Калуун.

— Защо?

— Те убиха чичо ми, Буут Калуун.

— Защо ме следваш?

Детето сви рамене.

— Помислих, че можеш да имаш нужда от помощ. Прав бях.

Джейк си напомни, че въпреки ролята си на добрия самарянин, Кид Калуун също беше търсен.

— Какво знаеш за смъртта на Сам Чандлър?

— Аз знам, че Уат Ранкин го уби — каза Кид.

— Ти беше ли там?

Кид погледна надолу към побелелите кокалчета на юмруците си и после отново към Джейк.

— Аз бях там.

— Какво ще кажеш за златото на Сам?

— Буут го скри. Той умря, без да каже къде.

Джейк се почуди дали можеше да вярва на тази история. Тя приличаше много на удобна лъжа.

Настъпи едно дълго мълчание. Накрая Кид каза:

— По-добре да намерим подслон. Задава се буря.

Джейк все още не бе извадил пистолета си. Но той нямаше особено доверие на Кид. Някога беше направил грешката да повярва на думата на престъпник и петима невинни хора загинаха. Никога пак.

Освен това, той не искаше да изпуска Кид от погледа си, докато не разбереше със сигурност дали той не знаеше къде е скрито златото на Сам.

— Много добре. Да тръгваме.

Вятърът зашумя в храстите. Облаци покриха луната. Зигзагите на светкавици раздраха небето. Гръм забоботи надолу по скалистите хълмове. Въздухът замириса на озон.

Ледената вода се посипа отначало на едри капки. Скоро заваля на гъсти завеси, отнасяйки шапката на Джейк и стичайки се по жълтото му сако. Джейк следваше Кид и въздъхна с облекчение, когато влязоха в една плитка пещера. Той се плъзна долу от коня си, но раненият му крак не можеше да го държи. Щеше да падне, ако Кид не го подкрепи с ръката си.

— Облегни се на мен — каза Кид.

Една светкавица освети лицето на Кид и Джейк с изненада забеляза колко млад беше бандитът. Но той знаеше като всеки друг, че видът на един мъж нямаше нищо общо с това, което се намираше вътре в него. Една чиста превръзка можеше да крие грозна рана.

Кид помогна на Джейк да стигне до дъното на пещерата, далеч от вятъра и дъжда и го настани да седне с гръб до каменната стена. Вътре имаше каменно огнище с готови съчки и дърва, така че само една клечка беше необходима, за да ги снабди с топлина и светлина. Детето очевидно е използвало това скривалище и преди.

Джейк наблюдаваше как Кид запали огън, а после разседла конете и ги изсуши с шепи трева, която също бе оставена в пещерата за евентуално използване. След като се погрижи за животните, Детето се обърна към Джейк.

Кид не поиска разрешение, а просто клекна до Джейк и с помощта на един нож разряза крачол на ранения му крак, откривайки раната на бедрото му. Той я опипа с внимателни длани.