Читать «Кид» онлайн - страница 38

Джейк гледаше гроба на Сам.

— Никога няма да стане — измърмори той. Нахлупи отново шапката си и разказа на Сам за червенокосата мацка в Ел Пасо, която го задържа цел двадесет и четири часа.

— Това беше най-дългата нощ в живота ми. — Той се усмихна, припомняйки си. — И дяволски добро прекарване. Но Сам, трябва да ти кажа, нямах никакви проблеми да пипна шапката си и сбогом. Просто оставих мангизите на леглото и казах сбогом. Ти сбърка, Сам, че съществува жена, която може да ме върже на възел. Аз само дяволски много исках ти да беше останал малко по-дълго наоколо, за да видиш, че съм бил прав.

Джейк остана до гроба на Сам, докато слънцето залезе. В здрача между деня и нощта, когато следите от сълзи изсъхнаха на вятъра, Джейк закле да изправи пред съда убиеца на Сам.

Когато препусна обратно към къщата, по лицето му не останаха никакви следи от ужасна мъка. Той прекрачи прага, но спря веднага след това. Грубата мебелировка от борово дърво и платнените индиански черги придаваха на стаята една топла домашна атмосфера. Той можеше да представи тук Сам и Клер. И Джеф. Бяха изминали почти три години, откакто Сам се върна от събирането на животните и каза на Клер, че техния син е убит от апахите, но на Джейк му се струваше, че е било вчера. Как можеше Клер да живее в тази стая с всичките спомени?

Клер се изправи от стола си веднага щом забеляза Джейк.

— Ти за малко се размина с Уил. Казах му, че ще се върнеш скоро, но той отговори, че имал някаква неотложна работа в ранчото си.

Джейк се обърна към Клер и каза:

— Аз се върнах само, за да ти съобщя, че заминавам.

— Но ти току-що пристигна!

— Следата вече изстива, Клер. Трябва да отида в Санта Фе. Буут Калуун има една жена там.

— Не можеш ли поне да останеш за през нощта?

Джейк огледа стаята, почувства топлината й и поклати глава.

— Ако по някаква причина се наложи да се свържеш с мен, изпрати едно писмо до пощата в Санта Фе.

Клер отиде до него, уви ръце около кръста му и го прегърна.

— Пази се — каза тя.

— Аз ще намеря мъжете, които убиха Сам. И ще намеря златото. Тогава ще се върна. — Той получи утеха от докосването й, както и сам я успокои и отговор. Джейк беше изненадан колко трудно му бе да й обърне гръб и да си тръгне.

Един час по-късно, той забрави Клер. Осем подковани коня бяха пресекли пътя за Санта Фе. Единият кон изглежда вървеше по-напред — или може би беше следван — от останалите. Следата бе неясна на лунната светлина. Осем подковани коня. Бандата Калуун имаше девет члена. Можеше ли онзи ранен бандит да е бил толкова зле и все пак да язди? Това бе следа, която заслужаваше да се проследи.

Преследването започна.

Той претърсваше тъмнината с безжалостни очи. Джейк нямаше нищо против да изправи убиеца или убийците на Сам пред съда. Но тук в пустошта нямаше закони. Често всичко се свежда до това да убиеш или да те убият. Джейк знае много добре, че не може да си позволи да е милостив.

Много отдавна един млад мъж на име Боб Ладам му предаде урок, който никога нямаше да забрави.

И ако по някакъв начин Кид и бандата, с която той яздеше, доживееха пленяването си, Джейк щеше да се погрижи престъпниците да свършат въжето.