Читать «Кид» онлайн - страница 37

Внезапно двамата мъже замръзнаха. Те си спомниха, че Сам беше човекът, представил най-добрия си приятел Джейк на чичо си Шъг и така положи основата на приятелството им. После Сам свали Клер на шестнадесет години и се омъжи за нея, като по този начин ги направи не само приятели, но и роднини. Сега, само десет години по-късно, Сам бе мъртъв. Щеше да бъде твърде тъжно да си припомнят отминалите дни без него.

Шъг пристъпи от крак на крак и каза:

— Имам работа. Между другото, Клер, онзи човек Риърдън дойде да те види.

— Къде е той сега?

— Казах му да се настани удобно вътре. Ще те видя на вечеря. — И той си отиде.

— Искаш ли да влезем вътре и да се срещнеш Уил Риърдън? — попита Клер.

— Мисля, че ще е по-добре първо да се сбогувам със Сам.

Клер повдигна очи и видя как слънцето залязва. То изглеждаше като портокалово оцветено стъкло в прозореца на Скалата.

— Аз го погребах там. До скалата. — Тя се обърна и влезе в къщата, оставяйки Джейк сам.

Джейк развърза коня си от кабриолета и седна в коженото седло. Подкараният в тръс кон измина бързо разстоянието от къщата до скалата. Не беше трудно да се намери гроба, Той бе ограден бяла оградка и имаше посадени от Клер диви цветя. Джейк прекрачи оградката и отиде до надгробния камък. Свали си шапката и замачка периферията й в ръцете си. Мислеше за всички реки, които бе прекосил със Сам.

Джейк се заслуша във вятъра и чу смеха на Сам, погледна залязващото слънце и почувства дружбата с убития си приятел. Тези неща му липсваха. Сам беше за него братът, който никога не бе имал. Една специална част от Джейк умря заедно с приятеля му.

Сам беше този, който се опита да го убеди да не бъде толкова циничен с жените.

— Вземи пример от мен — казваше Сам с една дяволита усмивка. — В мое лице виждаш един много обичан мъж.

— Аз ще ти простя арогантността, че се хвалиш със сестра ми — отговори Джейк. — Но по-скоро бих заложил живота си в игра на покер, отколкото за една хубава жена. Шансовете да се измъкна са по-големи.

— Ти просто си имал лоши преживявания с тази твоя Мама — каза Сам.

Джейк направи гримаса.

— Ти не трябва да обръщаш толкова внимание на това, което казва един мъж, когато е пълен до козирката с боя за сливици.

— Не изглежда честно една жена да те развали за останалите — ужили го Сам.

— Не съм чул още някакви оплаквания.

Сам се засмя.

— Ти никога не се задържаш достатъчно дълго, за да чуеш как започва мяученето.

— Аз търся само едно нещо от една жена — каза Джейк. — И съм готов да си платя добре за него.

— Някой от тези дни, ти, разюздани братко, някоя жена ще се появи и ще те завърже на мънички възелчета. Когато това се случи — а то ще стане — аз ще бъда там ухилен, като чакал, който дъвче кактус.

— Ти ще гориш в ада, преди аз да стана жертва на някоя маневрираща женска — отвърна му Джейк.

Това беше една постоянна шега между тях от години. Всеки път, когато се срещаха, Сам питаше:

— Вързаха ли те вече?

Джейк се засмиваше и отговаряше:

— Никога няма да стане!