Читать «Кид» онлайн - страница 39

5

Анабет потърси единствената жена в Санта Фе, която можеше да й помогне да се превърне в дама. Сиера Стар, разбира се, не можеше да бъде наречена дама в почтеното общество, но Анабет нямаше към кого другиго да се обърне.

Сиера държеше една стая на втория етаж в Градския салон. Анабет се промъкна през задния вход в стаята й, докато Сиера играеше на карти на бара. Тя седеше в тъмното и чакаше. Размишляваше. Сиера се присъедини към нея чак в ранните утринни часове.

Анабет вдигна ръка, за да защити очите си от фенера в ръката на Сиера.

— Кой е там? — извика Сиера.

— Това съм аз.

— Кид?

— Да.

Сиера бързо отиде при фотьойла до прозореца, където седеше Анабет. Тя остави фенера върху близката маса.

— Какво правиш тук? Буут добре ли е?

— Той е мъртъв. Убит.

— Убит! — Сиера потъна в голямото месингово легло, което изпълваше стаята. — Как? При нападението?

— Не по време на нападението. После. Това една дълга история.

— Защо дойде тук, Кид? Даде ли ти Буут някакво съобщение за мен преди… преди да умре?

За момент Анабет се поколеба дали да не мисли нещо. Тя знаеше колко много Сиера обичаше чичо й и не искаше да наранява чувствата й.

— Той… той беше ранен толкова лошо, че почти не можеше да говори. — Това не се различаваше много от истината.

— Какво се случи? — попита Сиера.

Челюстта на Анабет се стегна.

— Това беше онзи жълтокоремест, удрящ в гърба пустинен гущер Уат Ранкин. Той настрои бандата срещу Буут. И те го застреляха.

— Някой от собствената му банда го е застрелял? Кой? — попита Сиера.

— Всички. Всеки един проклетник от тези долни мошеници изстреля куршум в Буут.

Сиера извика така, сякаш самата тя бе простреляна и скри лице в дланите си.

Когато повтаряше историята за Сиера, Анабет почувства отново същите гняв и мъка. Тя не можеше да утеши Сиера, защото все още бе толкова гневна. Гледаше през прозореца света, който продължаваше да живее както обикновено, сякаш Буут никога не е съществувал.

Сиера свали длани от лицето си и каза със свиреп глас:

— Аз няма да го оплаквам. Той даже не ме е споменал… — Тя скочи и закрачи из стаята. — Ти защо си тук? — попита тя.

Анабет се обърна отново към нея.

— Защото имам нужда от помощта ти.

— Отмъщение?

— Възнамерявам да го направя — каза направо Анабет. — Но смятам да се справя без помощ. Това, което искам от теб е нещо съвсем различно.

Сиера скръсти ръце и зачака.

— Аз… аз не знам как точно да ти го кажа. Но ис…

— Искаш от мен да ти намеря момиче?

— Не! — Анабет скочи и се изправи срещу Сиера. — Предполагам, че няма друг начин да ти го кажа, освен да го направя направо. Аз не съм момче. Аз съм момиче. Искам да кажа жена. Буут ми беше чичо, но аз не съм негов племенник — аз съм неговата племенница, Анабет.

Анабет свали шапката си Стетсън и дългите й до кръста плитки паднаха на раменете. Тя зачака със затаен дъх реакцията на Сиера. И тя не закъсня.

Сиера се разсмя. И продължи да се смее. Чак докато сълзи й излязоха от очите.

— Защо ми казваш това сега?

— Защото трябва да се скрия от Бандата на Буут. Те мислят, че знам къде Буут е скрил златото от последното нападение. А аз не знам. Но те ме търсят. И аз не смятам да ги оставя да ме намерят, докато не съм готова и в добра форма. Също така конникът с пушката видя лицето ми по време на обира — като Кид, разбира се. Помислих, че ако се преоблека като жена, никой няма да ме познае.