Читать «Кид» онлайн - страница 36

„Като теб“ — отново си помисли Клер. Тя постави длан над очите си, за да си направи сянка и да може да види по-добре рунтавото черно животно. Едното му ухо бе разкъсано и то забележимо накуцваше.

— Как ли си е разкъсало ухото така?

Джейк сви рамене.

— Предполагам, че е преживяло няколко битки.

Клер се усмихна вътрешно. „Точно като теб.“ Те пътуваха мълчаливо още половин час, когато Клер каза:

— Това е Уиндоу Рок.

Джейк помисли, че тя говори за ранчото, но когато погледна, накъдето му посочи, забеляза една огромна скала с пробита в нея правоъгълна дупка.

— Сам видя тази скала и нарече ранчото на нея — каза Клер. — Тя все така ме впечатлява всеки път, когато я виждам. Къщата е зад хълма.

Бялата къща лежеше сгушена в устието на една долина и червените й керемиди се засенчвана от клоните на плачеща върба. Един поток наблизо беше ограден с тополи и храсти. В основата на хълма бяха построени хамбар и склад за фураж — по посока на вятъра от къщата. Няколко коня се разхождаха в един корал, свързан с хамбара.

Джейк забеляза, че работниците каубои спря ха работата си и се обърнаха да ги видят, докато се приближаваха. Очевидно не бяха очаквали Клер да пристигне, придружена от някого. Очите му се присвиха, когато един от мъжете извади една пушка Уинчестър от калъфа на седлото си.

Когато стигнаха двора, Джейк се намери мишена за множество оръжия. Значката му можеше да облекчи техните страхове, но тя бе скрита по сакото. Той държеше ръцете си на показ и не правеше бързи движения. Не искаше да му се наложи да убива някого, без да е необходимо. Изобщо не му мина през ума, че самият той бе този, който можеше да умре.

— Добре ли сте, госпожо Чандлър? — попита един от мъжете.

— Добре съм, Тим. Това е брат ми, Джейк Кърни. Той пристигна в отговор на телеграма ми. — Тя погледна за Кучето, за да го покаже на работниците, така че те да не го застрелят по погрешка, мислейки, че е някое подивяло куче, можещо да представлява опасност за телетата. Но Кучето беше изчезнало. И тя се задоволи само да каже: — Кучето на Джейк е тук някъде. То е голямо и черно, и прилича малко на вълк. Кажете на всички да внимават, когато стрелят по хищници.

Тим кимна.

— Да, мадам, ще направя това.

Джейк забеляза как въздишка на облекчен се откъсна от половин дузина гърди. Неколцина от мъжете предложиха усмивки, които изчезнаха, когато Джейк не им отговори.

Един по-възрастен, посивял мъж с коремче над колана си, излезе от хамбара и каза:

— Вие хора престанете да зяпате като новаци и се връщайте на работа.

Устната на Джейк се изви от удоволствие при вида на обруления от вятъра стар човек.

— Да бъда проклет. — Той слезе от кабриолета с един-единствен грациозен скок. Протегна ръката си, която бе стисната в желязно ръкостискане. — Радвам се да те видя, Шъг.

Управителят на Уиндоу Рок кимна за добре дошъл.

— Ти си хубава гледка за измъчени очи, Джейк. Щастлив съм, че се появи. Работата тук е лоша.

— Никой не може да принуди Клер за нищо, Шъг. Аз ще се погрижа за това.

Клер се присъедини към тях.

— Защо вие двамата не влезете вътре, където ще ви е по-удобно да си поговорите за старите времена?