Читать «Авантюристката» онлайн - страница 93

Сирен не го дочака да се изправи, а се обърна рязко да го заобиколи. Той бързо и с лекота се придвижи да я спре.

— Само една секунда, Сирен. Чух, че сте се върнали. Не мога да изразя колко се радвах да чуя новината.

— Да, сигурна съм — каза тя язвително. — Разбира се, загрижеността беше причина да се претърси реката така щателно.

— Виждам, че няма да ми повярваш, ако кажа, че е така.

— Колко проницателно.

Рене я гледаше безмълвно. Тя беше внушителна в омразата си, с блестящи тъмнокафяви очи и пламнали от гнева бузи. Тя се държеше като императрица, с вдигната глава и гърди, опъващи плата на елечето й при всяко дълбоко, гневно вдишване. Искаше да я грабне на ръце и да я отнесе на някое място, където да може да я накара да разбере, да изтрие гнева й и да може да върне прекрасната светлина на лицето й, светлина, която той започваше да си мисли, че си е въобразявал. Но това беше невъзможно.

— Контрабандата е престъпление срещу короната — каза той рязко. — Мислиш ли, че никога нямаше да ви спрат?

— Не и човек, когото извадих от реката.

— Разбирам. Мислиш, че трябваше да съм по-признателен.

— Мислех…

Тя спря, когато гърлото й се сви от болка и нахлуването на чувства, твърде объркани, за да бъдат изразени. Изведнъж й се видя, че той е твърде близо, раменете му са твърде широки, а сивите му очи — твърде изразителни. Тя не искаше да му се поддава. Искаше да бъде студена и неумолима, а не да усеща копнеж по обятията му.

Тя се стегна, поглеждайки настрани над рамото му. Погледът й попадна на стълба за би чува не, който стоеше под бесилката пред църквата. Гледката на стълба и бесилката ясно й напомни за това, какво тя и Бретонови едва са избегнали. Когато върна погледа си към него, изражението й беше празно. Почти с обикновен тон тя попита:

— Какво направихте с нашите стоки?

— Те са конфискувани и са собственост на краля.

— Наистина ли?

Лицето му потъмня:

— Не е нужно да говориш така, като че ли съм ги взел за себе си.

— Откъде мога да знам къде поставяш чертата? Има толкова неща, които би направил — от съюзяване с мръсник като Туше за измама и предателство на тези, които са ти спасили живота до проституиране с една богата жена — ако можем да кажем — с неясна възраст и неограничено влияние.

— Забравяш — каза меко той — проституиране заради една млада жена.

— Имаш предвид това, което направи за мен? Не, не съм забравила. Как мога да забравя нещо, за което ще съжалявам до последния си дъх?

— Може да съжаляваш сега, но тогава не съжаляваше.

Очите й блеснаха при това некавалерско напомняне.

— Ласкаеш се. Направих това, което ми беше нужно. Съжалението ми е за това, че не избрах мъж, който повече да заслужава.