Читать «Авантюристката» онлайн - страница 92

Сирен го презираше. Не можеше да понася да се произнася името му. Мисълта за това как беше използвал и предал Бретонови и нея изгаряше като нажежен въглен съзнанието й. Споменът за единствената им любовна нощ и копнежът да предложи себе си отново предизвикваше у нея такава болка от срам, че тя чувстваше смъртна омраза. Този гняв и представите какво би направила, ако й се удаде възможност за отмъщение, поддържаха духа й в блатата.

Тези мечти за отмъщение я навестяваха често, но я навестяваха и спомените за Рене — думите, които беше произнесъл, видът му, вкусът на целувките му, усещането за неговите ласки. Той, й липсваше — нещо, което беше колкото смущаващо, толкова и неочаквано. Понякога тя внезапно вдигаше поглед от работата си, очаквайки да го види на пода на спалната си каюта, въпреки че знаеше много добре, че това е невъзможно.

Чудеше се дали той изобщо мисли за нея, дали съжалява или просто е раздразнен, че уловката му не е била успешна. Представяше си го да говори на мадам Вудрьой за нея, смеейки се на лековерието й, на нейната неловкост, неопитност и нетърпеливост. Представяше си го с други жени, да им се усмихва, да ги ласкае, да ги взема в леглото си. Въображението й го рисуваше заедно с възрастната жена на губернатора, как отвръща с поклон на исканията й, независимо дали в рисувалния салон или будоара, как навежда хубавата си глава, усмихвайки се в мълчаливо съгласие.

Тези мисли я измъчваха, правеха характера й злъчен и раздразнителен, затова тя се тросваше на Пиер, Жан и Гастон и изпълваше дните си с непрекъснати задачи, които изтощаваха тялото и душата й така, че да може да спи през нощта. Все пак понякога си мислеше, че няма да може да намери спокойствие, докато не измисли начин да плати на Рене за злините, които беше направил. Искаше да го накара да страда. Проблемът беше да открие как.

Седмица след завръщането им Сирен видя Рене. Беше ходила на пазар и се движеше сама — отстъпка, която й даваше много по-малко удовлетворение, отколкото си беше мислила само преди няколко кратки седмици. Беше разменила сакото, което Рене й беше дал за голямо количество храна и дрехи и беше тръгнала обратно, пресичайки Плейс Роял. Рене идваше откъм бараките на площада. Той вървеше с един униформен офицер и двамата бяха увлечени в близък разговор. Излязоха от галерията и завиха към църквата.

Сирен рязко спря. Може би това внезапно спиране привлече вниманието на Рене. Той вдигна поглед, каза нещо на офицера и след като мъжът се отдръпна, направи няколко крачки към Сирен.

Сакото му беше от синьо кадифе — дълбоко синьо с пурпурен оттенък и сребърни копчета. Отдолу носеше жилетка от сатен в същия цвят, бродирана с черно и черен панталон. Напудрената му перука, върху която лежеше шапка с малко черно перо беше вързана на опашка с черна панделка, а на обувките си имаше сребърни катарами. Носеше дълъг ебонитов бастун и кърпичка, поръбена с дантела, които премести в лявата си ръка, когато свали шапка и й направи поклон.