Читать «Авантюристката» онлайн - страница 6

По-скоро прибързано, отколкото грижливо, тя съблече сакото му, само с един кратък миг на съжаление, за да докосне сребърното украшение на ревера, преди да го остави настрана. То издаде глух звън, когато го пусна долу. Причината бързо беше открита. Това бе кожен портфейл с монограм, пълен с монети, както и часовник в гравирана златна кутийка. Това, че Льомоние не беше ограбен бе учудващо, трудно за вярване. Тя се чудеше над този факт, докато разкопчаваше жилетката му и я събличаше, като измъкна първо едната му ръка, после другата, преди да съблече ризата му, измъквайки я през главата.

Или си беше създал врагове от пристигането си в колонията, или се беше погрешно отклонил в нечия дамска спалня, за което бе наръган с нож. Раната беше грозен резултат от ужасен удар. Явно острието е било точно насочено, но се беше счупило, срещайки реброто и все още стърчеше забито в костта. Разрезът беше кос — грубо разкъсване, което продължаваше от гърба до страната, като че ли нападателят го бе наръгал изотзад, точно когато Льомоние се е обръщал да го сграбчи. Придворният развратник трябва да е имал изключителен късмет или гъвкавостта на котка, иначе при всички случаи щеше да е мъртъв.

Сирен направи тампон от един от парцалите. Придърпа Льомоние към себе си, като го обърна настрана. С тампона в едната ръка тя здраво хвана счупената стърчаща горна част на ножа, нагласи ръката си и дръпна. Льомоние конвулсивно трепна и от устните му се отрони стон. Около острието бликна кръв, но то остана да стърчи упорито в ребрената кост, която го държеше. Тя взе друг парцал, притискайки го здраво около острието, за да спре кръвотечението. Натисна силно и дръпна още веднъж.

Ножът излезе. Сирен се олюля назад от внезапността на освобождаването му. Тя не се спря, а се просна, обръщайки се на една страна, докато Льомоние внезапно се изви, подпрян на лакът и се хвърли към нея. Дъхът й изскочи наведнъж, когато той я прикова с тежестта си върху грубите дъски. Една твърда ръка хвана китката й, стисна костите така, че червеното острие падна от безчувствените й пръсти и издрънча на пода. Преди да може да извика, преди да успее да протестира, твърдият ръб на ръката му се намери на гърлото й, прекъсвайки достъпа на въздух и предизвика ярки проблясъци от болка зад очите й.

— Необикновена красавице — каза Льомоние с напрегнат глас, а дишането му беше твърде контролирано, като че ли премерено заради болката, която причиняваше. — Бихте ли опитали отново?

Сирен го гледаше зяпнала от удивление. Той беше в безсъзнание, знаеше това. Как стана така, че изведнъж се оказа с толкова ясно съзнание, толкова опасен? Последното безпогрешно се четеше на лицето му, светеше в ледените му сиви очи, ясно се разкриваше в здраво стиснатите му чисто изваяни устни. Тя почувства студенина, безпокойство и гняв.