Читать «Авантюристката» онлайн - страница 59

Стрелата в гърба на Пиер беше нещо по-сериозно. Жан беше счупил стърчащата пръчка, но беше останала една част от няколко инча, както и главата на стрелата, забита в мускула точно под плешката. Ъгълът, под който беше влязла, бе предотвратил по-дълбокото й забиване, но бе причина голяма част от нея да влезе под кожата здраво заклещена.

Сирен беше виждала белезите преди, но никога толкова отблизо. По-възрастният Бретон беше позволил само на няколко души да видят гърба му и не говореше за това. Не беше трудно да се разбере причината. Имаше само едно нещо, което можеше да доведе до такова масивно нараняване и това беше доживотната присъда на кралските галери, безкрайните години от всекидневно, понякога всекичасно бичуване. Малко бяха онези, които издържаха това наказание. Повечето умираха след година-две на галерите — бягствата бяха редки. Дори тогава опасностите не свършваха. Залавянето на избягал от галерите роб означаваше обесване, и то след прилагането на такова мъчение, каквото съдията реши. Белезите бяха повече от признак, че е служил като роб — те бяха смъртна присъда.

Гастон и Жан бяха свикнали с гледката и почти не обръщаха внимание. Ако Рене намери това за необикновено, изглежда бе имал интелигентността да си извади заключение за причината и последствията, тъй като не зададе въпроси.

Заради назъбените краища на главата на стрелата, единственият начин да се извади беше да се изреже. Трудно беше да се направи това, без да се предизвикат още повече наранявания.

Сирен изчисти ножа в пясъка, после обгори острието на червените въглени на огъня. Даде на Пиер чаша бренди, после изчисти кръвта от гърба му с алкохола. Някои препоръчваха брендито да се запали, за да се дезинфекцират раните, но тя не виждаше такава необходимост. Нещо, което така изгаряше гърлото не можеше да зависи от пламък, за да може да спре инфекцията.

Гастон беше легнал и бързо беше заспал, изтощен от работата и лечението. Оставаше Жан да й помогне за брат си. Сирен не си и помисли да му довери ножа, но не беше сигурна в неговата безполезност. Жан можеше да убие и одере елен, да намери опашката или скалпа на индианец, без да му прилошее, но вида на кръвта на близките му, и още повече неговата, го караше да пребледнява.

Докато гледаше как тя зашива Гастон, стомахът му веднъж вече беше поставен на изпитание. Тя забеляза, че ръцете му са леко вдървени, когато дойде да й помогне да опъне кожата на гърба на Пиер около стрелата.

Жан направи грешка да погледне точно, когато първата капка яркочервена кръв избликна под върха на ножа. Той се олюля с лек стон. Ръцете му се отпуснаха. Сирен протегна свободната си ръка, опитвайки се да го сграбчи.

С едно бързо движение Рене вече беше там. Той подкрепи Жан и го сложи да седне на един пън, после се върна и застана до Сирен.

— Ще ми позволиш ли аз да го направя? — попита той с поглед върху побелялото й лице, като протегна ръка за ножа.