Читать «Авантюристката» онлайн - страница 56

— Поне си учтива.

Би било удобно да играе ролята на пламенен любовник, възнамеряващ да опита отново прелестите й. Докато тя оставаше непреклонна, той спокойно можеше да използва преследването й — непрекъснатата обсада на крепостта — като извинение за внезапния си интерес към търговията. Какво щеше да прави, ако тя капитулира — не знаеше. Една жена наблизо щеше да бъде голяма пречка. Не че виждаше причина да се тревожи. Очевидно не беше особено привлекателен за Сирен. Имаше хора, които, той не се съмняваше, ще се зарадват, ако някога научат за нейното отношение към него. Без съмнение това беше подходящо покаяние, добро за душата, независимо от ефекта върху суетата му.

Сирен изучаваше лицето му изпод миглите си. Беше ли наистина като баща й? Нямаше външен признак — само репутацията, която двамата мъже си бяха създали, изискаността и наказанието, което правителството им беше наложило — дотук свършваше приликата.

Или не? Какво всъщност знаеше тя за Рене? Почти нищо. Освен слухове и сплетни. По време на престоя си на корабчето беше казал малко за себе си, а порядките, които действаха в колонията по отношение на миналото на хората не позволяваха да се задават много въпроси. Възможно ли бе недоверието й спрямо Рене да се корени в спомена за провала на баща й? Не искаше да мисли, че е била толкова несправедлива.

Беше ли наистина? Сега й се предоставяше възможност да разбере дали е права. Разпитвайки я за нейния живот, той и даваше възможност и тя да направи същото.

Тя се премести леко, като се отдръпна, за да може да гледа лицето му.

— А ти? Изглежда, че докато аз се интересувам твърде малко от мъже, то ти харесваш жените твърде много.

— Невъзможно — заяви той с пламенен жест на едната си ръка, докато лежеше подпрян на другата.

— Дори ако това те прави изгнаник!

— Неудобство, което започна да разкрива компенсации.

Тя задържа блестящия му поглед.

— Да разбирам ли, че нямаш намерение да дадеш открит отговор?

— Трябва първо да чуя открит въпрос.

— Нима? — попита тя язвително. — Направо тогава: Вярно ли е, че си тук, защото не си могъл да се въздържаш от флиртуване с Ла Помпадур?

— Уви, аз бях самата дискретност.

— Но си бил хванат, независимо от това?

— Играх ролята на лоялен поданик на моя крал и оставих услугите на дамата непотърсени и неопитани. Трябваше поне да й се възхищавам отдалеч.

Той може и да беше сменил стила на сакото и косата си, но все още си беше придворен — използваше десет думи да каже нещо, което може да се каже и с една.

— Бих искала да не говориш по този предвзет начин.

— Как искаш да говоря?

— Просто.

— Просто тогава — дамата се раздразни от липсата на внимание от моя страна. Както и някои други жени, тя изпитваше удоволствие да отказва.

Тя присви очи:

— Ако имаш предвид, че съм една от тези жени…

— Не ме разбра правилно — каза той почти обидено.

— Съмнявам се.

Той се наведе, докато устните му докоснаха бузата й.

— Какво каза? Не чух добре.

— Няма значение. Сигурен ли си, че това е всичко?