Читать «Авантюристката» онлайн - страница 195

Малкото Краче беше някъде зад колибата. Индианката щеше да й се притече на помощ, ако има нужда. Щеше ли наистина? Във всеки случай на Сирен не й беше останал дъх, не можеше да извика.

Тя се дърпаше напред-назад с отчаяно замъглено съзнание, опитвайки се да отстрани Нолте от себе си. Не можеше да го отмести. Кракът й закачи горящата меча кожа. Тя я захвана с мокасина си и обръщайки се още веднъж, я дръпна върху тях.

Почувства горещината през полата си, когато платът се запали. Нолте дрезгаво извика и отскочи. Сирен го бутна и изпълзя, когато той се сгромоляса назад. Тя скочи на крака, без да изпуска Нолте от поглед.

Нолте се опита да се изправи, после отново падна на мръсния под. Ножът се изплъзна от ръката му, а той с ръце върху краката си изпъшка:

— Сирен… помогни. Помогни ми.

Тя се поизправи, като внимателно го наблюдаваше. Хватката й около ножа се стегна. Мечата кожа лежеше на тлееща купчина до него.

— Един въглен изгори крака ми. — Той се сви в спазъм. — Махни го, махни го!

Тя направи една крачка.

— Бързо, моля те.

Не му вярваше, но това недоверие се бе появило отскоро, а той с години беше част от живота й. Тя държеше ножа си готов, но пристъпи още по-близо и коленичи до него.

Очите му се присвиха. Той прибра крака си, като в същото време посегна като нападаща змия за ножа си. Зад тях вратата на колибата се отвори и в светлината Сирен видя острието на ножа му, когато той го вдигна, готов да я разпори, да я изкорми с удара си.

Това беше клопка. Тя беше готова. Започна нападението, прицелвайки се в сърцето.

— Не!

Мъчителният вик дойде откъм вратата. Чу се пърхаш звук като от крило на гълъб, последван от глух удар. Нолте падна с вик на изненада и разперени ръце. От гърдите му, точно под ключицата, стърчеше дръжката на нож.

Острието на Сирен срещна само въздух. Тя се съвзе и се обърна.

На прага на колибата стоеше най-възрастният Бретон. Зад него се виждаха Рене, заедно с Жан и Гастон.

— Пиер — прошепна тя, после добави думата, която неканена изникна в съзнанието й. — Татко!

Лицето му се сгърчи. Той пристъпи в колибата, после направи още една крачка. Сирен се изправи, тръгна към него, после в нерешителност спря. Потърси лицето на човека, който беше истинският й баща и видя как в хубавите му сини очи бавно се надигат сълзи.

— Татко — прошепна отново.

Той разтвори ръце. Тя изтича в прегръдката им, притисна се силно в нежната им утеха, в силната им, твърда принадлежност.

Една седмица, след като Туше беше осъден на галерите, Рене дойде да направи предложението си.

Той беше официално облечен, с перука. Сребърните токи на обувките му блестяха, а в ръката си държеше шапка с бяло перо. Изглеждаше не на място в каютата на корабчето, като диамант в купчина смет. Не че Сирен считаше каютата си за мръсна, но великолепието му беше изключително, твърдо напомнящо за непреодолимата разлика между тях.