Читать «Авантюристката» онлайн - страница 189

20.

Властта, с която беше упълномощен Рене от краля, очевидно беше неограничена. Никой не се опита да му противоречи, когато той прие една част от предложението на Пиер и отказа друга — Сирен ще бъде освободена, Гастон — не. Той нареди Жан и Гастон да бъдат върнати в затвора, и Сирен заедно с тях, за да може да си събере нещата. С това той сложи край на заседанието на Висшия съвет, като освободи чиновника, който водеше протокола и конфискува записките, обявявайки, че съветът всъщност изобщо не е бил в сесия. Той пожела учтиво приятен ден на членовете му, после само с един пазач изведе Пиер.

Заповедите му бяха бързо изпълнени. Преди още Сирен да може да се съвземе след избухването на Пиер, тя беше върната в затвора, после изтикана на Плейс Роял с вързопа дрехи в ръце.

Тя застана объркано там, без да е сигурна къде трябва да отиде и какво да направи. След малко закрачи бавно по посока на корабчето.

Това беше лъжа, тя го знаеше.

Пиер не беше способен на убийство. Може и да е ранил човека, който беше неин баща при самозащита, но не е могъл да планира, както предположи Рене, така хладнокръвно да удави Луи Нолте. Нито пък е могъл да чака като убиец в тъмното да хване Рене неподготвен, да го прободе в гърба и да го хвърли в реката. Това просто не беше възможно.

Тя знаеше, че е невъзможно, защото беше видяла как хвърлиха Рене в реката. Бяха двама, а не един. Тя ясно си спомняше. Начина, по който го носеха, как го залюляха и го изхвърлиха във водата като нещо непотребно; начина, по който се бяха обърнали и отдалечили бързо. Не, това не беше Пиер.

Или беше?

Възможно ли е да са били Пиер и Жан? Имаше нещо страшно познато във фигурите, които си спомняше. И после на корабчето, когато двамата видяха Рене, Жан се беше прекръстил, като че ли виждаше призрак, а и на Пиер съвсем не му стана приятно.

Но не, не можеше да повярва в това, нямаше да го повярва. Ако те искаха Рене да е мъртъв, какво им попречи да довършат работата, когато беше ранен? Не!

Колкото до баща й, Пиер често беше рязък с него, ядосан, че пропилява парите, които му дава за пиене и хазарт, ядосан, че не прави опит да се устрои сам, придавайки си вид на джентълмен, докато живееше от труда на Пиер и Жан. Защо Пиер му позволяваше да стои? Отначало трябва да е било заради майка й. По-късно, вероятно, заради Сирен, защото тя й беше дъщеря и той се беше привързал към нея.

Сирен се тормозеше от начина на живот на баща си и се опитваше да компенсира недостатъците му, насмешките за покрива над главите им и на недостойна работа като дране на животински кожи, чистене на риба, което се налагаше, за да могат да преживяват. Светотатство беше да се говори или мисли лошо за мъртвец, но по-скоро би повярвала, че баща й е наранил Пиер. Не й беше трудно да си представи машинациите с подправените банкноти. Фалшификация. Най-после имаше някакъв намек за това, защо Рене я беше използвал с такава готовност и толкова настойчиво. Водило го е отмъщението. Не бе споменал име или връзката си с него, но младият човек, който баща й беше докарал до опит за самоубийство можеше да бъде само брат му. Е, без съмнение беше вече овъзмезден. Без съмнение, банкнотите, които беше намерила в дрехата му, имаха някаква връзка с това. Може би се е канел срещне Луи Нолте и да му ги покаже и после, използвайки правомощията си на кралски агент, да го изправи на съд. Възпрепятстван да стори това, той се беше обърнал към нея.