Читать «Авантюристката» онлайн - страница 190

Баща й и Пиер — и двамата съпрузи на майка й! Не беше за вярване, че за миг не е допуснала, не е чула и намек за тази невероятна история.

Всъщност, губернаторът беше подхвърлил нещо за първия съпруг на майка й. И колко беше се смутил, когато тя изказа предположение, че я бърка с някоя друга. Защо майка й не й е казала? Дали се е срамувала? Или защото е знаела, че Пиер не е мъртъв и е искала да избягва всякакво непредпазливо споменаване за него, което може да породи слухове и въпроси? Или просто не го е знаела, преди да пристигнат в Луизиана? После, на корабчето, майка й беше толкова болна, толкова бързо умря! Вероятно не е имала време да й обясни.

Пиер можеше да й каже. Миналото не беше предмет на обсъждане в Луизиана. Нещо повече — доколкото познаваше Пиер, Сирен подозираше, че е искал да й спести факта, че майка й е била нарушителка според закона и прелюбодейка в очите на бога.

Той беше такъв. Признанията, които току-що беше направил, явно бяха насочени да запази нея и Гастон. Би освободил и Жан, ако можеше, но не беше възможно, така че се беше опитал да отърве поне тях. По същия начин, тя беше сигурна в това — той тихо е позволил жена му да мисли, че е мъртъв. Сигурно е станало случайно — случайно споменаване за приликата и намек за човека, който е успял да надхитри галерите — и тя си е помислила, че той може да е още жив. Далеч в миналото, когато Луи се е опитал да убие Пиер в Нова Франция по време на снежната буря, същият инстинкт го е накарал да не каже точно какво се е случило. Мислел е сигурно, че Луи е умрял от неговата ръка, а тялото му е изгнило в пустошта, затова не е виждал причина да се опетнява името на Луи с убийство и да се забърква със съдилища за нещо, отдавна вече — уредено. Това беше грешка, за която скъпо беше платил.

Явно природата му беше такава — да жертва щастието и дори живота си за тези, които обича. Тя не вярваше, че той се е опитал да убие Рене, по каквато и да е причина. Не можеше, обаче, да се отрече, че такъв опит имаше, и то два пъти. Възможно беше Пиер и Жан да са присъствали първия път, да са били въвлечени по някакъв начин… Следователно, признавайки престъплението, Пиер се опитваше да защити някой друг. Но кого?

Кого?

Тя внезапно спря на мостчето, което така се люшна, че тя за малко не падна във водата. Отговорът беше толкова прост, как не го бе видяла до сега? Тя примигна намръщено и гняв изпълни гърдите й.