Читать «Авантюристката» онлайн - страница 140

Гастон само я гледаше, без да каже нищо, с непроницаемо изражение, като подръпваше златната халка на ухото си.

— Изглеждаш много хубава.

— Аз… благодаря ти. — По някаква причина богатата рокля и фината дантела на шапчицата й я караха да се чувства неудобно, както когато ги облече за пръв път, въпреки че бързо свикна с лукса.

— Чух някои неща на улицата. Изглежда сега си много близка с губернатора, играеш театър с него… и всичко останало. Дали не може нещо да се уреди?

В очите й се надигна мъка.

— Не мисля, че е възможно. Мосю маркизът е приятен човек, но приема задълженията си съвсем сериозно.

— Великият маркиз, както го наричат хората. Великият лицемер, бих казал аз, след като всички знаят, че жена му…

Сирен бързо сложи ръката си върху неговата.

— Недей толкова високо. Може някой да те чуе.

— Не ме е грижа, ако чуят — каза Гастон, но понижи глас, подчинявайки се на настояването й. — Във всеки случай, ако не си щастлива като катеричка с двугодишен запас от орехи, тогава трябва да те взема със себе си при татко и чичо Пиер.

— Не можеш да го направиш.

— Не? Кажи ми защо? Би било просто — разходка покрай реката, когато се стъмни…

— Аз… съм дала дума.

Гастон я гледа един дълъг миг с проницателен поглед, докато тя започна да се изчервява. Той удари с ръце по коленете си и ги сключи там.

— Много добре, тогава. Щом ти оставаш, и аз оставам.

— Невъзможно!

Въпреки раздразнението в гласа на Сирен, тя почувства топлота в себе си. Но не можа да каже нищо повече, тъй като Марта се върна с чаша вино и чиния дребни сладкиши. Докато жената им сервира, дойде Арман за ежедневната си визита.

Сирен представи младите мъже един на друг. Не й оставаше нищо друго, освен да не представя Гастон по никакъв начин, което щеше да направи посещението му още по-подозрително. Възможно беше Арман да не е чувал за него. Можеше само да се надява на това.

Оказа се празна надежда. Арман погледна Гастон с най-жив интерес:

— О, да — каза той — контрабандистът.

Гастон му отправи бляскава усмивка, докато правеше поклона си.

— Виждам, че славата ми ме е изпреварила.

— Колкото до това — не знам — каза спокойно той. — Но аз се постарах да открия каквото можах за мадмоазел Сирен.

— Започвам да разбирам. — По-младият Бретон погледна от Арман към Сирен с вдигнати вежди.

Той само си мисли, че разбира, помисли си Сирен, но не възрази. Ако той си мисли, че Арман е част от причината да остане в Ню Орлиънс, то може да реши да си тръгне, преди да е станало твърде късно.

Арман, вземайки чаша вино, представи на Сирен последното си поетическо усилие. Тя му благодари оценяващо и прочете на глас отделни части, за да разведри обстановката. Очакваше след това да се възцари неловко мълчание, но разговорът някак се обърна към контрабандата и тя остана в ъгъла на канапето да слуша как двамата разискваха върху недостатъците на сегашната търговска система. Изглежда Арман беше мислил преди за забранената търговия с англичаните, но баща му не е искал и да чуе за това. Мосю Мулен предпочиташе синът му да вземе състоянието, което можеше, от земята и да забрави за такива рисковани начинания.