Читать «Авантюристката» онлайн - страница 139

Сирен бързо свикна със следобедните посетители. Визитите на Арман станаха нещо обикновено. Той често водеше свои приятели, мъже на същата възраст и със същото положение, които се смееха, шегуваха се и й отправяха комплименти. Не че тя имаше нещо против. Беше все едно, че е отново с Гастон, въпреки, разбира се, че Гастон никога нямаше да й донесе бонбони или цветя, по които още имаше роса, никога не пишеше поеми за красотата на китките й и нежната извивка на веждите й.

Арман беше попитал дали има намерение на сутринта да го приеме, както правеха много дами, докато приготвя тоалета си за деня. Сирен се беше изсмяла на самата идея. Тя още не си беше създала навика да лежи, докато сутринта почти отмине. Много се съмняваше, че Арман и приятелите му ще са станали и облечени навреме, за да я видят как приготвя тоалета си, а дори и да можеха — идеята й се стори смешна. Тя не беше кралица, всяко движение, на която трябваше да бъде педантично наблюдавано от множество свидетели. Стигаше й, че Рене наблюдава всяко движение, без да има нужда от повече зрители.

Тя привикваше към него, привикваше да вдига поглед и да намира сивите му очи в размисъл, който бързо биваше скриван. Тя не можеше да разбере защо я държи при себе си, щом като имаше такива резерви, въпреки че понякога беше принудена да се пита дали в тази несигурност не се крие неговата привлекателност.

На следващия ден след обяд тя седеше в салона, когато Марта доведе в стаята посетител. Намерила го на улицата, когато се връщала от пазар. Питал за мадмоазел.

— Гастон! — извика Сирен.

Книгата излетя от скута й, когато тя скочи и изтича да обвие ръце около него. По-младият Бретон застана здраво, за да приеме бурното й нападение и като я прегърна мечешки, я отдръпна от себе си да я погледне.

— Това наричам аз посрещане — каза той с усмивка.

— Откъде идваш? Защо си тук? Всички добре ли са? Ела, седни и ми кажи. — Радостта й да го види беше толкова голяма, че тя чувстваше, че бърбори, но не можеше да спре.

— Може ли да получа нещо за пиене? Идвам направо от реката и съм дяволски жаден.

Сирен се огледа за Марта, но тя вече беше изчезнала към задната част на къщата. Марта не се нуждаеше от напомняне, за да посрещне гостите, дори онези, облечени като Гастон в кожена дреха и обикновени панталони.

— Ще имаш след малко. Само ми кажи как са мосю Пиер и мосю Жан и къде ги остави.

— Бяхме на път за земите на чоктау, когато внезапно се сетихме, че имаме само думата на Льомоние, че си в безопасност и си добре. Решихме, че един от нас трябва да се върне и да се убеди в това. Аз бях този, който най-малко щеше да привлече вниманието.

— Може би — каза тя с известна строгост, — но все още си в опасност. Видели са те в склада. Не мога да повярвам, че се разхождаш по улиците посред бял ден.

Той сви рамене:

— Трябваше да те намеря.

Колкото и да искаше Сирен да го задържи, не трябваше да го прави заради него. Тя извика на лицето си усмивка.

— Добре, намери ме, и както виждаш съм много добре. Можеш да се върнеш и да го кажеш на мосю Пиер и мосю Жан и да им кажеш също, че ще съм по-спокойна, ако стоят по-далеч.