Читать «Авантюристката» онлайн - страница 118

Той не беше свършил. От другия си джоб извади малко шишенце.

— Смей ми се ако искаш! Изобщо нямаш нужда от него, но изисканата дама никога не го пренебрегва.

Беше парфюм. Сирен взе в ръка красиво гравираното шишенце, усещайки ръбовете му в дланта си. Тя отвори малката запушалка. Във въздуха се разнесе аромат на дамаски рози, който донесе спомен за бряг и за нощ, които тя по-скоро искаше да забрави. Противопоставяйки им се, тя намокри запушалката и докосна с нея ямката на шията си, свивките на ръцете, а също и нежната вдлъбнатина между гърдите.

Рене не каза нищо, но погледът в очите му, както беше навел глава, беше смущаваш, изпълнен с удовлетворение и обещание.

Докато той се обличаше за вечерното забавление, Сирен прекара времето си оформяйки ноктите си, изтривайки загрубелите места на пръстите си с парче пемза и втри гъша мас, донесена й от прислужницата. Тези занимания не можеха да придадат на кожата й гладкостта, която имат дамите, които не работят, но я предпазваха от пълен позор. Ноктите, които тя поддържаше къси заради готвенето, щяха несъмнено да пораснат, ако останеше в сегашното си положение. Ако…

Когато Рене се появи, изглеждаше прекрасен в пурпурното си кадифено сако с толкова дълбок цвят, че изглеждаше почти черен, и с лилави копринени панталони. На шията и китките му имаше дантела, а копчетата на сакото бяха от аметист. Перуката му беше спретната, завързана с черна панделка и напудрена до блестящо бяло, а в ръката си носеше ебонитов бастун. С всеки инч от себе си той беше придворен, отдалечен, наблюдателен. Когато взе ръката на Сирен и я сложи върху своята, преди да я изведе от къщата, прониза я лека тръпка.

Разстоянието от квартирата на Рене до резиденцията на губернатора, където щеше да се състои соарето, беше не повече от кратка разходка. Къщата на губернатора беше на ъгъла на улицата, която минаваше пред Плейс Роял и втората улица нагоре от него. Там се намираше и Правителственият дом, където се решаваха делата на колонията. Улиците на града, прокарани с военна прецизност в решетка от правилни квадрати, имаха имена на картите, които събираха прах в губернаторските шкафове, но малцина ги употребяваха. Те в по-голямата си част бяха известни с имената на най-прочутите хора, които живееха там.

Официалният Правителствен дом — двуетажна постройка с наблюдателни прозорчета на покрива и стени с мазилка върху тухлите — беше в такова окаяно състояние, че вече се говореше за нова сграда нагоре по реката. Въпреки това, този дом имаше най-широки функции — тук, освен всичко, в салона на горния етаж се организираха и баловете. Но за по-интимни събирания жената на губернатора предпочиташе да приема гостите си в прекрасната атмосфера на къщата, където живееше със съпруга си. Такъв беше случаят тази вечер.

Не беше възможно да се каже кой беше избирал мебелировката на губернаторската къща — самият губернатор или жена му, но по всичко личеше, че целта им е била да повторят, доколкото е възможно, лукса на Версай. Едната стена на главния салон беше цялата в прозорци, докато отсрещната грееше в огледала. Дървените промеждутъци бяха боядисани така, че да изглеждат като мраморни с отсенки на зелено и розово. Полилеите ледено блестяха с кристалните си абажури и висулки. До входната врата стояха два шест футове масивни свещника от бронз, в които бяха поставени снопчета високи свещи, всичките от най-чист пчелен восък. Паркетът, полиран до силен блясък отразяваше танцуващите пламъци от големите камини от мрамор във всеки край на стаята. Таванът беше изрисуван с чувствени богини и пухкави херувими, докато от двете страни на камините имаше рисувани копринени тапети. Двата клавесина, на които си акомпанираха певците и столовете, които стояха готови за публиката, бяха гравирани и позлатени, украсени със сценична тапицерия.