Читать «Авантюристката» онлайн - страница 116

Някога, за кратко време беше мислила, че обича Рене. Каквото и да беше чувствала, то бе умряло с предателството му и не можеше да възкръсне. Колкото до факта, че му се беше отдала, бе го сторила по собствено желание. Нямаше да е голяма жертва, ако го направи пак, не и ако е с цел. Глупава е била да му отрежда такава важност или да се плаши. Наистина глупава!

Първата от роклите на мадам Адел беше готова за проба на следващата сутрин и беше доставена късно следобед, малко повече от двадесет и четири часа след приемане на поръчката. Това не беше практичен дневен костюм, както можеше да се очаква — с истински френски вкус. Това беше една от трите официални дрехи за двора, разпространената френска роба, която беше поръчала. Тя пристигна, което не беше съвпадение, точно за музикалното соаре, което се даваше тази вечер от мадам Вудрьой. Мадам Адел и нейните помощнички бяха работили до късно през нощта, за да са сигурни, че ще е готова. Шивачката остана да помогне на Сирен при обличането на роклята, в случай, че е нужна още някаква поправка. Тя се суетеше около Сирен, нагласявайки деколтето и подръпвайки воланите отстрани на полата, после отстъпи назад.

— Прелестно! — извика тя, пляскайки с ръце. — Никой няма да повярва, че не слизате от кораба от Франция. Първо — копринени чорапи и обувки от специалист обущар, после, ако позволите да се заема с косата ви, ще си помислят, че идвате направо от самия Версай!

Сирен се съгласи да направят и напудрят косата й, въпреки, че се съмняваше в необходимостта да срешат косата й назад. Когато накрая й разрешиха да погледне в огледалото, тя можа само да седне. Личността, която познаваше, бе изчезнала и на нейно място седеше непозната. Прическата и деколтето на официалната рокля я правеха да изглежда по-възрастна, по-изтънчена и в същото време по-лекомислена. Самата рокля беше от небесносин брокат с квадратно деколте, поръбено с набрана дантела, която предполагаше тайно докосване. Плътно прилепващите ръкави до лакътя бяха украсени с много плисирана дантела и ленти. Докато горната пола се поддържаше от обръчи и беше отворена отпред, долната пола беше обшита с ивици, украсени с дантелени панделки.

— Виждате ли? Есенцията на модата! — бърбореше шивачката. — Всичко, от което се нуждаете е леко докосване на ружа, една-две бенки и готово! Ще има съкрушени сърца, може би това на мосю Льомоние, да?

— Може би — съгласи се Сирен с лека, иронична усмивка.

— Значи разрешавате? — жената взе пухчето и кутийката с ружа.

— Разрешавам.

Тъкмо свършваха с ружа, когато стъпките на Рене се чуха по външните стълби. Шивачката спря заниманието си и накара Сирен да се изправи. Застанала няколко крачки назад, тя зачака с оживено лице. Рене отвори вратата и влезе. Чу се тих говор, когато прислужницата го посрещна и взе шапката му. Малко след това той се появи на прага на спалнята.

Но спря едва влязъл. Жената, която го гледаше беше изискана, с елегантна фигура, съчетана с ефирност, но трудно можеше да бъде свързана със Сирен. Струваше му се, че ако се облече и напудри като другите жени от неговия кръг, тя ще изглежда повече като тях, не толкова необикновена. Вместо това пред него стоеше дама с изисканост, сякаш произхождаше от благородна класа. Нормалното й държание с изправена, горда стойка, съчетано с официалните дрехи й даваше вид на родена аристократка. Това разстройваше и смущаваше.