Читать «Авантюристката» онлайн - страница 119

Разкошът в стил рококо беше завладяващ, подсилван от мисълта колко много внимание, мисли и пари са изразходвани, за да се транспортира всичко това до колонията. Той щеше да е още по-впечатляващ, ако Сирен не знаеше от мърморенето на Жан и Пиер за това колко храна и дрехи и колко ценни стоки, предназначени за Луизиана са изгнили по пристанищата, докато пространството в корабите е било заето от тези неща, които губернатора и жена му считаха за особено важни.

Сирен и Рене официално бяха приети от губернатора и неговата дама в салона. Маркизата, блестяща в златиста дантела над черно кадифе, дори и да си спомни, че е видяла Сирен на корабчето, не го показа. Мосю Вудрьой, също толкова величествен в сив сатен, украсен с ордена на Рицаря на Сейнт Луис, заяви, че е очарован. Елегантен мъж с изискани маниери, той не само беше много по-млад от жена си, но и по-привлекателен, с широко чело, твърди черти и предизвикателни очи. Напълно наясно с високото си положение, любител на удоволствията, той беше още и добър администратор със здрава ръка при решаване на проблемите на отдалечената колония и с пълна увереност, че може да ги реши, ако му се даде време.

Усмивката, която отправи на Сирен, когато тя направи реверанса си беше одобрителна, въздишката над пръстите й — топла и забавена. Маркизата, поглеждаща с ъгъла на окото, махна на един лакей да донесе столове на Сирен и Рене. Губернаторът остави Сирен с израз на съжаление, лесно разбираемо като дан на красотата й.

— Внимавай — предупреди я Рене, като се наведе към ухото й, докато се отдалечаваха, — жената на губернатора е изключително ревнива.

— Мисля, че я привличат по-младите мъже.

— Едното не пречи на другото. Понякога е принудена да се успокоява като повечето съпруги.

Жените в колонията толкова дълго време бяха малко на брой, че женитбата по взаимно привличане и взаимни чувства беше нещо обикновено. Имаше уредени бракове между богатите и тази тенденция се увеличаваше, колкото повече земи сменяха собствениците си и колкото повече хора пристигаха, но понякога беше трудно човек да си спомни, че във Франция нещата изглеждат много различно. Там, сред аристократите, които владееха земи, браковете се сключваха в люлката, без никакви други претенции, освен премислено съюзяване на богати фамилии. На изневярата на съпрузите не само се гледаше през пръсти, но тя беше нещо обичайно и съпругите, след раждането на наследника, можеха, с необходимата дискретност, да се наслаждават на прегръдките на любовници. За Сирен, която бе свикнала с мисълта, че в брака мъжът и жената са рамо до рамо и се подкрепят един друг в болести, мъка и нещастие, аристократичната представа за брачния съюз изглеждаше студена и бедна.