Читать «Авантюристката» онлайн - страница 115

Във въздишката й имаше желание. Рене го долови и усети как сърцето му се свива. Трескавата му нужда започна да отслабва. В момент на живо прояснение, той видя какво прави и защо. Сграбчи го спазъм на отвращение от себе си. Мускулите на тялото му се напрегнаха, после се отпуснаха. Бавно и постепенно той се застави да освободи устните на Сирен, да махне ръката си от гърдите й, да се отдръпне от нея.

Тя го гледаше объркано. Не разбираше какво прави той, нито собствената си реакция на действията му. Единствената й помощ беше гордостта и преструвката.

Тя се извърна от него, очите й блестяха, а гласът беше дрезгав от не проронени сълзи.

— Ще ти бъда благодарна, ако не правиш това пак!

— Бих ти дал дума, ако мислех, че мога да я удържа. В този момент не ми изглежда така.

— Следващия път ще съжаляваш.

— А може и не. Това е риск, който трябва да поема, нали?

Тя бавно се обърна да го погледне със стиснати юмруци.

— Мога да ти дам дума.

Той беше пълен глупак. Това, което можеше да вземе от нея — той не искаше, това, което искаше — не можеше да има. Или можеше?

— Недей — каза той. — Не ми давай дума. Но бъди готова да ме унищожиш, ако трябва и ако можеш. Ще има и следващ път.

13.

Самоопознаването можеше да е нещо горчиво. Сирен седя замислена дълго след като Рене се беше облякъл и излязъл. Не можеше да понесе мисълта, че не тя е предизвикала прекратяването на прегръдката им. Мисълта беше обидна, но по-тревожното беше промененото й мислене, което беше позволило да приеме подчинението. Дали то беше породено от страст за отмъщение или от мощното привличане, което Рене излъчваше като мъж? Този въпрос не я оставяше.

Сега тя много по-добре можа да прецени силата на това привличане. Има такива мъже, мъже, които се открояват между другите, които притеглят хората към себе си без съзнателно усилие, без да осъзнават неповторимия си чар.

Но, разбира се, Рене добре познаваше силата си. Колкото и да не искаше да го признае, тя му беше дала твърде много поводи да разбере за влиянието си над нея. Единственото успокоение беше, че изглежда и тя го привличаше в същата степен, иначе сега нямаше да бъде там, където беше. Не че искаше да се крие зад този факт. Много жени очевидно са били предмет на неговото обожание. Той беше мъж със силни желания, такъв, който е свикнал да взема това, което пожелае. Което правеше още по-труден за вярване факта, че не беше я обладал, когато имаше възможност.

Възможно ли беше да си играе с нея? Можеше ли да изпитва някакво извратено удоволствие, виждайки колко голям пробив може да направи в нейната отбрана? Или това, което искаше беше не само физическо подчинение, но й това на душата й?

Него поне не можеше да вземе. Каквото и да стори, тя вътрешно няма да се покори.

Желанието, което беше открила, можеше да се окаже оръжие. Оръжие, което можеше да използва и щеше да използва. Съществуваше опасност, да, но това беше риск, който си заслужава да поеме.