Читать «Синдикатът на престъпниците» онлайн - страница 226

Много е трудно да бъдат приведени материални доказателства, но силното влияние на Дженовезе върху граф Чано може би е повлияло, на графа да премине на страната на Бадолио в хода на съзаклятието на Големия съвет на фашистите (25 юли 1943), което доведе до отстраняването на Дуче. Мусолини обичаше да казва, често: „Ние сме трима, които управляваме: Краля, Папата и Аз…“, като забравяше да спомене за един коварен слушател, винаги в някоя от първите ложи, преждевременно осведомен за всички събития — мафията. Тя си служеше с него, но той не знаеше да си служи с нея, а неговата кожа не струваше вече нищо. Очакваше се само как ще го сдъвче.

Дженовезе, който играеше играта докрай — както е известно, на покер карти се сменят бърже, — не остави работата си да пропадне. От една страна, той продължаваше да предоставя милиони долари за временното правителство на Дуче, а на място вече работеше в тясно сътрудничество с американските окупационни сили.

Войските на съюзниците дебаркираха в Сицилия, без да срещнат никаква съпротива (по-късно Лучиано цинично разкри, че цялата история е измислена от начало до край, за да маскира пред американската общественост истинските причини за своето освобождаване), с помощта на дълбоката подмолна дейност, извършена от дон Вито Дженовезе и неговите тайни съдружници дори в самата фашистка партия.

Като че ли случайно, след като Италия се предаде на съюзниците през лятото на 1944 г., Генералният щаб на американската армия назначи за военен губернатор на цялата окупирана Италия Чарли Полети. Полети беше бивш заместник-губернатор на Ню Йорк, а след заминаването на Леман в армията и временно изпълняващ длъжността губернатор. По-късно стана един от приближените на Дауей, новия губернатор на щата, но имаше връзки и с някои политици от Тамани Хол. При това положение не бива да се учудваме, че дон Вито Дженовезе, бивш приятел на Чано и Мусолини, беше посрещнат с разтворени обятия. Вместо да му сложат белезници в очакване на разстрел за измяна и на двете си родини, той беше назначен за официален преводач! Назначението стана в Нола, мястото, където дон Вито се беше отличил, предлагайки 250 000 долара за изграждането на сградата на фашистката партия…

За няколко месеца той организира едно чудесно действуващо предприятие на черния пазар, което покриваше целия полуостров, като компрометира военни от най-висок ранг в най-различни сектори. Той вършеше търговия на черно с военни материали, кораби, самолети, камиони, въобще с всичко, което можете да си представите. Забогатяваше от болници, пеницилин, лекарства от първа необходимост, антибиотици, хранителни продукти, цигари, зехтин, брашно, като за да ги пренася, използваше военен транспорт.

Няма да говорим за веригата от бардаци, организирана по цялата страна за дребните удоволствия на съюзническите войски. Неговата мощ биеше на очи. Как бихме обяснили по друг начин писмото, написано от Чарлз Дън, командуващ Военната полиция.