Читать «Синдикатът на престъпниците» онлайн - страница 228

Франк Костело и Уили Морети бяха натоварени от Лъки Лучиано да извадят от калта нещастника: „Докато аз не изляза, той ме представлява в Сицилия и аз не мога да мина без него. Направете всичко възможно или аз свършвам.“

Костело предаде това на Анастасия.

Проблемът беше прост. Вито Дженовезе се оказа обвинен от Ърнест Руполо и Питър Ла Темпа в убийството на Фердинанд Бокиа. Една заплашителна сянка, която трябваше да отведе Вито на електрическия стол.

Анастасия изучи проблема и намери решение. Вероятно се досещате какво.

Питър Ла Темпа, затворен в Бруклин при прекрасни условия (правосъдието очакваше много от него — главата на Дженовезе), страдаше от нефрит, който предизвикваше чести и болезнени атаки. Лекарят на затвора имаше на разположение обезболяващи таблетки с бързо действие.

На 15 януари 1945 г. Ла Темпа, който беше сигурен в специалната закрила, която имаше, получи поредната криза. Донесоха му таблетките. Изведнъж той се почувствува още по-зле. Удвоиха дозата и страданията свършиха. Той почина, виейки от болка, и с кървава пяна между зъбите.

Методът на Анастасия лекуваше всички болести.

Така свидетел остана само Руполо и доказателствата срещу Дженовезе, засягащи убийството на Бокиа, не бяха достатъчни. Във всеки случай законът на щата Ню Йорк е категоричен: той изискваше в областта на криминалните престъпления потвърждението на най-малко двама свидетели. Но можем ли да твърдим, че Руполо е все още свидетел? Той не знаеше вече какво е говорил, нито какво точно с станало. Той загуби паметта си.

На 11 юни 1946 г. съдията Лейбовиц беше принуден да освободи дон Вито Дженовезе, оправдан от съда.

* * *

Говорихме толкова надълго и нашироко за личността на Вито Дженовезе, защото той беше вратата за излизането на Лъки Лучиано от затвора и изход за губернатора Дауей. Без него нищо не би станало. Прецизният механизъм, поставен от майсторски ръце, щеше да работи на празни обороти, а това не беше изгодно на никого. Но случаят не беше такъв. Нека да видим как и защо.

Да разгледаме внимателно фактите.

На 7 май 1945 г. завърши войната в Европа. Същия ден губернаторът Томас Дауей получи молба за помилване, в която се искаше освобождаването на Чарли Лучиано. Капитан Хафенден подкрепя искането: „Усилията на Лучиано намалиха времетраенето на войната в Сицилия и Италия.“

Комисията за условно освобождаване поиска да научи нещо повече, тя получи категоричен отказ от военноморските сили под предлог „запазване на тайните, отнасящи се до всички секретни операции“. Това не попречи на комисията да препоръча най-горещо на Дауей да освободи Лучиано…

Без ни най-малко притеснение Томас Дауей обяви на 3 януари 1946 г., че Чарли Лучиано е освободен, че се експулсира в Сицилия и не може да бъде преследван на територията на Съединените щати. Той трябваше да уточни:

„От момента на влизането на САЩ във войната армейските служби потърсиха помощта на Лучиано. Тя се състоеше в получаване на информация за евентуални вражески нападения. Той вероятно е сътрудничил на разузнавателните служби, макар че за реалната стойност на предоставената информация нямаме уточнени данни. Според докладите неговото държане в затвора е било напълно задоволително.“