Читать «Синдикатът на престъпниците» онлайн - страница 225

Кармине Галанте беше застрелян с девет куршума на 21 юли 1979 г. в Ню Йорк (по този повод виж статията „Убийството на кръстника“ от Жан Марсили в „Paris — match“, N1574).) Това се случи през януари 1943 година.

През февруари същата година за неговите добри и лоялни услуги дон Вито Дженовезе получи най-високото звание във фашистката държава. Дуче собственоръчно закачи на гърдите му ордена „Комендаторе“.

Най-стабилна подкрепа дон Вито получаваше от префекта на Неапол Албини, изцяло корумпиран под грижите на първооткривателя на системата за смазване, самия Франк Костело.

Влиянието на Дженовезе пред Дуче стана такова, че през зимата на 1943 г. той успя да подреди Албини като заместник-държавен секретар по вътрешните работи. Вътре в апарата на партията злоупотребите на префекта на Неапол бяха известни на всички, но въпреки това Мусолини потвърди назначението. За Дженовезе това беше голяма победа: „Сега ще има възможност да си напълня гушата“ — заявяваше той, потривайки ръце.

Но неговият успех в обществото стана колосален, когато успя да оплете в мрежите си наистина много голяма риба, граф Чано, министъра на външните работи, зет на Дуче.

Една вечер дон Вито се забавляваше да слуша от едно момиче разкази за любопитни подробности от държанието на графа в любовните игри, когато съвсем случайно тя му подхвърли, че графът, макар и засега в съвсем малки дози, взима наркотици. Дженовезе скочи веднага върху плячката, която се оказа сговорчива. Оплетен от главата до петите в отровната паяжина, нещастникът не можеше вече да се измъкне и изпълняваше все нови и нови добре подбрани искания. Трафикът на наркотици се извършваше с личния самолет на Чано. При това в разгара на войната.

По-специално те отиваха заедно в Истанбул, взимаха „брутна“ пратка, която се рафинираше в Милано от двама специалисти, единият от които е още жив и си припомня с удоволствие преживяните красиви мигове от живота. (Частна документация на авторите.)

От този момент благодарение на Чано влезе в действие главозамайваща мрежа за доставки на наркотици. Канала образуваха пилотите на военни самолети, в много случаи герои от войната, но и кокаинисти. Един от тях беше съвипускник на Бруно Мусолини, той беше набраздил контролираната от Ромел Северна Африка с нелегални канали, а транзитният пункт Танжер се превърна в световна база на трафика с наркотици. Дон Вито имаше напълно свободен достъп до Вила Торлония, а граф Чано го въведе в най-високопоставените кръгове. Джузепе Бастианини му предостави неизброимо число паспорти.