Читать «Синдикатът на престъпниците» онлайн - страница 224

Дженовезе се справяше отлично с поставената задача, която специалистите от американските разузнавателни служби определяха като неосъществима.

Трябва да признаем съвсем определено, че е имало връзки между него и американските разузнавателни служби, но задълбоченото им разглеждане не е предмет на настоящото изследване.

Първоначално, Дженовезе се установи в Неапол, ловейки риба в мътните води на режима със съвсем определен успех. По това време той успя да създаде мрежа за доставка на наркотици от Ливан и Турция и увеличи даренията за италианския Червен кръст и за черните каси на „Ризите“, не по-малко черни. Той направи дарение от 250 000 долара за построяването на най-луксозното седалище на фашистите в Нола. По негово искане те пък му осигуриха връзка с печално известната тайна полиция. Дон Вито й помогна да изпратят на небето всички сицилиански мафиози, които не знаеха как да вървят в крак с времето. С този удар той завоюва абсолютен авторитет сред най-перспективните, онези, които служеха на интересите на майка мафия, а не на интересите на една несъществуваща родина.

Уведомен за неговите подвизи, Бенито Мусолини поиска да се срещнат. Те са се виждали дванадесет пъти и дълго са разговаряли насаме.

Едно от безпокойствата на Дуче беше констатацията, че милионите италиански емигранти в Америка не разбираха нищо от доктрината за Велика Италия и добродетелите на старите римляни. Той искаше да обедини стадото си. Опасността от подобна акция стана очевидна по време на събитията от 1941–1942 г., когато, след като Организацията парализира работата по кейовете на Ню Йорк, всред американците англосаксонци се пробудиха расистки чувства към „макаронаджиите“-италианци и другите малцинства. Те останаха под подозрение до края на войната. Да ограничи това мнение се зае един италиански журналист, Карло Треска, който посвети на това дело целия си ум и голям талант. Той формира издателска група, която започна да издава на италиански език седмичника „Il Mortello“ („Чукът“). Скоро той стана най-популярният печатен орган сред всички емигранти от полуострова. Вестникът водеше много умно организирана пропаганда, правейки със стрелите си на решето Мусолини.

В Рока деле Каминале беше подписан договор между двамата мъже. И двамата съвестно го изпълняваха. Пръв трябваше да поднесе доказателства, че изпълнява поетите задължения дон Вито. И той го направи.

На ъгъла на 15-а улица и 5-о авеню на Ню Йорк един човек се готвеше да пресече: Карло Треска. Един друг тръгна пред него, като че ли го покани да го последва. Прокънтяха няколко изстрела. Карло Треска падна най-напред на колене, избърса челото си, където се беше забил един от куршумите, погледна окървавената си ръка, изтри я в сакото си и падна мъртъв. Убиецът пресече сам, със спокойни крачки, без никой да го обезпокои. (Това убийство може да бъде приписано на Кармине Галанте (Частна архива на авторите). Тони Бендер „организира“ акцията на професионалния убиец. Лучиано им вдигна луда патърдия, че са действували по команда на Дженовезе, без съда „Кенгуру“, единствената инстанция, която можеше да съди и осъжда на смърт. Накрая, беше военно време…