Читать «Синдикатът на престъпниците» онлайн - страница 227

„Донасям Ви, че Вито Дженовезе ми служеше за личен преводач от 28 януари 1944 година. Той ми беше особено полезен. Дори той ми разкри няколко случая на корупция и на черноборсаджийство, засягащи цивилния персонал на американската армия. Той има ясна мисъл. Познава както никой друг италианците. Той е предан не само на родината си — Съединените американски щати, но и на всичко, което засяга американската армия.“

Значи така.

Междувременно, много сръчен при воденето за носа на големите началници, Вито Дженовезе за малко да се издъни вследствие на усърдието на един подофицер. Старши сержантът от криминалното следствие на армията Орандж Дики беше прочел с най-голямо внимание хвалебствените препоръки. Тези на майор Хълмгрен, натоварен с гражданската администрация, цитираме: „Дженовезе не получава никаква заплата, плаща сам разходите си, работи денонощно и прави големи услуги на американската военна администрация.“ Майор Стивън Юнг заявява: „Аз го смятам за честен и лоялен. Може да се разчита на него.“

Защо тогава Орандж Дики се заема с Дженовезе? По инстинкт. Той води разследването по загадъчното изчезване на военни материали. Малко по малко следствието го довежда до дон Вито. През юли 1944 г. той докладва за резултатите от следствието срещу Дженовезе на своя началник капитан Дън, който го праща по дяволите. Дики обаче, нарушавайки правилата, отиде и до генерала, като прескочи полковника. Чрез неговия адютант пристигна суха заповед: „Веднага изоставете този въпрос.“

Дики реагира като опасно вманиачен службаш. Той задържа черната овца Дженовезе и през август 1944 г. изпрати по съответния ред рапорт.

Началниците освободиха дон Вито. Вбесен, сержантът пише този път до ФБР, потвърждавайки, че се случват някои доста сериозни неща, че той е уверен — Вито Дженовезе е гангстер, а заедно с това и шпионин, който е работил за фашистите. Нанесен беше непоправим удар върху Управлението за стратегическо разузнаване и военната администрация. (След войната то прераства в Централно разузнавателно управление. — Бел. прев.)

Военният губернатор Чарли Полети, подтикван от сицилианската мафия, която би била много щастлива да запази в Италия такъв коз като Дженовезе, прави всичко, което беше в неговата власт. Невъзможно, ФБР беше вече заработило. Дон Вито се зае да обработи Дики:

— Хайде, сержант, оставете тази работа. Твоите шефове са ми приятели. Ние заедно организирахме десанта. Не разбираш ли, че ние сме свързани? Мисли за бъдещето си…

После с разбиране продължи:

— Добре, приятел, твоя дял от тортата. Нормално. 250 000 долара… и повишение в службата. Става ли?

За нещастие тези неща не вървяха пред Орандж Дики. Малкият сержант от американската армия ни разказа тези подробности, като от скромност забрави да сподели, че Дженовезе надълго му е разказвал какво смята да направи с майка му и сестра му. Но ние го знаем…

Когато Дженовезе под конвой беше докаран в Ню Йорк, настъпи голяма паника.

За рекорден срок Организацията успя да го измъкне от военен съд. Катастрофа — съдията Джули Хелфанд от Бруклин, който трябваше да разглежда делото му пред щатския съд, беше непристъпен.