Читать «Синдикатът на престъпниците» онлайн - страница 223

Докато квартетът от убийци се завръщаше в базата си, Миранди се сети изведнъж, че неговият подчинен Уили Гало или е в течение на много работи, или като свидетел на тази акция се държеше като човек, който се чувствува виновен за това, че знае повече, отколкото би трябвало да знае. Миранди незабавно се обърна към своя съучастник Ърнест Руполо (Ястреба) да му направи услугата да убие Гало. Той нямаше да бъде толкова предпазлив, защото двамата бяха добри приятели.

Ястреба заведе Гало на гангстерски филм. Излезнаха през един запасен изход на една безлюдна уличка. Изведнъж Руполо извади своя колт, насочи го към Гало и стреля. Но пистолетът каза само „щрак“ и засече.

— Побърка ли се, та си правиш подобни шеги?

Без да каже нито дума, Руполо опита още веднъж!

— Ей, кофа с лайна, какво правиш! — каза разтрепераният Гало.

— Това е шега — избухна Руполо, — нали видя, че ютията не е заредена, иначе щях да съм ти пръснал черепа.

Двамата мъже се засмяха на хубавата шега.

— Хайде! Ще отидем да ударим по едно последно у дома — предложи Ястреба. И отидоха.

Руполо се затвори в тоалетната, за да провери тайно оръжието си и го зареди отново. Изпиха по две чаши и Руполо предложи:

— Добре, ще те изпратя малко, не ми се спи. На улицата той застана зад Уили Гало и стреля многократно. Гало падна окървавен.

Това, че можем така подробно да ви разкажем тази история, дължим на факта, че Гало я разказа на съдията. Той не умря вследствие на това уреждане на сметките. Заловен, Руполо-Ястреба беше отсъден на двадесет години затвор. Това стана в края на 1934 година.

Дълго време той спазваше закона за мълчание. Не се оплакваше от нищо. През всичкото време очакваше намеса от страна на Дженовезе, за да се облекчи затворническата му съдба. Той беше забравил за невероятното скъперничество на дон Вито, който забравяше всичките си дългове.

През 1937 г., уморен от егоистичното държане по негов адрес, Руполо поиска разрешение да говори с федерални длъжностни лица, за да помоли за евентуално скорошно условно освобождаване. В това рисковано действие го последва и Питър Ла Темпа, който можеше да потвърди основната част от неговите думи.

От своята разузнавателна служба, обхванала всички затвори на щата, Лъки Лучиано разбра за тяхното гибелно решение. Той заповяда на дон Вито Дженовезе да изчезва за Италия по тревога. После повика Лански и Костело в Данемора и им обясни как трябва да действува Дженовезе.

Идеята на Лъки беше проста. За такъв изпечен мошеник като него това беше просто рефлекс. Той започва двойна игра. От момента, когато дойде на власт, Бенито Мусолини водеше безмилостна война в Сицилия срещу традиционната мафия. Той заявяваше: „Аз ще я пресуша, както пресуших блатата в Понтинс.“ (Дуче вече беше върнал обратно в Ню Йорк Джони Торио.)

Когато дон Вито напусна САЩ през 1937 г., той разполагаше с богатство от 75 000 долара в налични (което се увеличаваше при всяко пътуване, което правеше жена му до официалното обявяване на войната). Той ги получаваше със строгата заповед да се постави в услуга на фашисткия режим, в случай че съюзниците загубят войната. Заповедта изискваше да се правят максимум услуги на Мусолини и ако е възможно, да се корумпират и натопят най-близките му сътрудници по същия начин, както бяха корумпирани хората на Тамани Хол.