Читать «Синдикатът на престъпниците» онлайн - страница 193

На 13 май 1940 г. в 10 ч. в Бруклин започна процесът на Майон и Франк Абандандо. За да спечели време, окръжният прокурор се ограничи с едно-единствено обвинение, но подкрепено с неопровержими доказателства и подсилено от свидетелските показания на Ейб Релис, Али Таненбаум и Магун: убийството на лихваря Джордж Уитни Кубик. Техният процес завърши само с няколко заседания на съда. Не помогна и намесата на фалшив свидетел, който трябваше да облекчи съдбата на обвиняемите. Той беше контриран от Туркъс с доказателство, че е платен от брата на Майон. Присъдата беше категорична, смърт и за двамата. Молбата за помилване на убийците, подадена незабавно, беше отхвърлена.

На 12 февруари 1942 г. двамата седнаха на електрическия стол в Синг Синг.

На 9 септември 1940 г. дойде ред на Сам Голдстейн и Питсбърг Фил да застанат пред същия съдебен състав. Макар че бяха начело на ужасния списък, О’Дуайър и при този случай ограничи обвиненията до едно предумишлено убийство. В деня на Празника на труда през 1939 г. те бяха убили професионалния играч Пъги Фънстейн. Смъртта беше настъпила вследствие на бавно задушаване с гарота, след това тялото беше надупчено с пикел и накрая запалено в една кола на едно празно място в Бруклин.

От момента на арестуването му злокобният Питсбърг Фил симулираше лудост. Той, известният денди, „красивото цвете“, който прекарваше всеки ден по един час, при своя фризьор, си остави огромни нокти, брада и дълги коси. Отказваше да се мие, носеше кирливи дрехи и се държеше наистина странно. Но той направи две недопустими грешки. От една страна, той методично и тайно си водеше съвсем смислени бележки във връзка със своята защита, които Туркъс успя да залови, а, от друга, написа на окръжния прокурор писмо, в което арогантно предлагаше да се договорят за уреждане, подобно на това с Релис и Таненбаум. В него той обещаваше в замяна на свободата си лавина от нови разкрития.

За О’Дуайър това предложение беше напълно неприемливо. Той не можеше да сключи никаква спогодба с това чудовище, отговорно за повече от сто убийства, още повече че благодарение на двете „канарчета“ той и нямаше нужда от нови разкрития. Окръжният прокурор отхвърли предложението, но запази писмото. С тези два документа на процеса за Туркъс не беше трудно да убеди съдебните заседатели, че става дума за симулация. Това потвърдиха и трима психиатри независимо от протестите на адвоката Дейниъл Ритос, един от най-известните специалисти на криминални дела в САЩ, нает за огромна сума от синдиката.

Между другото с откриването на дебатите съдията Джон Фицджералд поиска Страус да бъде избръснат и подстриган късо. Последва един забавен епизод, по време на който убиецът се позова на конституционните си права, за да откаже, но съдът прецени, че прекалената окосменост е мотивирана единствено от надеждата да се попречи за формалното идентифициране от страна на свидетелите и отхвърли исканията.