Читать «Синдикатът на престъпниците» онлайн - страница 194

Другият обвиняем — Голдстейн, който от момента на арестуването си беше надебелял с десет кила, се задоволи да протестира против количеството и качеството на храната в затвора и като на представление поздравяваше шумно и сърдечно всички познати журналисти в залата.

Нито за секунда двамата убийци не се смутиха. Дори пред събраните неоспорими свидетелства, дадени от Магун, Дък Мейфтор и Сам Левин. Още един път техният бивш шеф и приятел Ейб Релис хитро, ефикасно и с най-голямо удоволствие ги топеше. Той правеше всичко, за да получат те безпощадна присъда. И за да направи добро впечатление, Релис обвини конкретно Албърт Анастасия, че е издал заповед за отстраняването на Пъги Фънстейн по искане на братя Мангано — кръстниците на мафията в Бруклин. Показанието направи сензация, но любопитно защо от страна на окръжния прокурор не беше започнато съдебно преследване срещу шефа на профсъюза на докерите, между другото вече изчезнал. Никога Анастасия не беше истински търсен или безпокоен за участие в убийството на Фънстейн. Не го обезпокоиха и за другите двадесет убийства, които беше извършил, или за ръководното му положение в Анонимното дружество за убийства. Защо О’Дуайър действуваше толкова бързо и решително, когато ставаше дума да бъдат осъдени изпълнителите, и, по всичко личи, се превръщаше изведнъж в безволев човек и действуваше като парализиран, когато му поднасяха на табличка възможност да унищожи онзи, който всъщност беше главният убиец и дясната ръка на зловещия Лепке Бухалтер? За отговора на тази мистерия човек би могъл да се досети едва десет години по-късно. През 1951 г. О’Дуайър беше изправен срещу Франк Костело пред сенатската комисия за разследване на организираната престъпност. Комисията беше ръководена от сенатора Естес Кефовер. Избраният междувременно за кмет на Ню Йорк на мястото на честния Фиорело Ла Гуардия О’Дуайър ще направи мъчителното признание, че е имал отлични връзки с гангстерите и е получил от тях на няколко пъти с посредничеството на шефа на пожарникарите в града значителни вноски за избирателния си фонд! Добродетелна Америко!…

От 1940 г. О’Дуайър, който вече поглеждаше към кметството на големия американски град, знаеше съвсем точно, че няма и най-малък шанс да бъде избран, ако докерите застанеха срещу него. Така че ако посмееше да прати в затвора свирепия и всесилен шеф на профсъюза Албърт Анастасия, щеше да ги отблъсне напълно и съвсем сигурно. О’Дуайър не можеше също така да мине и без поддръжката на гласовете от останалите нюйоркски профсъюзи, които се контролираха от другите шефове на синдиката, приятели и съдружници на същия този Анастасия. Несъмнено Костело, „министър“ на политическите връзки на Организацията тогава, е бил натоварен да уведоми дискретно за всичко това амбициозния О’Дуайър, като му даде няколко бащински съвета, придружени с изобилни и тайни субсидии…

Добре и точно замесен от Ейб Релис и Магун, Албърт Анастасия игра ролята на Арлезианката (Известен разказ на Алфонс Доде. Арлезианката е момиче, което постъпва непочтено спрямо млад селянин и той се самоубива. В случая авторите имат предвид, че Анастасия е причината за смъртта на тримата, но остава ненаказан. — Бел. прев.) в процеса срещу Хари Страус и Сам Голдстейн. След тридневни заседания те чуха обявената им смъртна присъда. Широко усмихнат, Голдстейн не трепваше освен, веднъж, когато чу своя най-верен приятел, почти брат Блу Магун да го „топи“ без сянка на угризение.