Читать «Синдикатът на престъпниците» онлайн - страница 192

Терорът се стовари върху целия престъпен свят.

Ликвидирани бяха убийците Бени Таненбаум, Дърти Джими Ферасо, Денди Джак Таризи, Тони Ромеро и десетки други, които своевременно бяха избягали.

Гурио дори направи няколко опита да измъкне от затвора определени затворници, за да може да ги убие без свидетели. Ловът на хора стана толкова убийствен, че О’Дуайър и Туркъс се принудиха, колкото и парадоксално да изглежда, да разпратят по целите Съединени щати бързи предупреждения до бегълците от „Murder Incorporated“. Цялата полиция се хвърли в борба за време с убийците на Сийгъл и Майон, като се надяваше да намери по-бързо хората, белязани за смъртта.

Но тази безмилостна война на масово изтребление се обърна против синдиката. Голям брой от закоравелите убийци, от които дори в затвора и поставени при най-тежки условия не можеха да изтръгнат нито дума, изведнъж загряха, че са направили капитална грешка, че нито предишните им заслуги, нито тяхната репутация, нито закрилата от висшите кръгове, нищо и никой няма да ги отърве. Рано или късно те щяха да попаднат под ударите на екзекуторите, освен ако отидат… при органите на правосъдието. В напълно безнадеждно положение много от тези бегълци решиха да се предадат и по този начин често избягваха смъртта. За да си отмъстят, започнаха да сътрудничат на полицията. Такъв беше случаят с Анджело Каталано, най-добрия „шофьор“ на Хепи Майон, чиито показания щяха да натопят окончателно бившия му шеф. Той разказа на следователите, че на 6 февруари миналата година Майон не се поколеба да се дегизира като колгърл (Особен вид проститутки от по-висока категория, които разполагат със собствено жилище и кола за обслужване на клиентите — Бел. прев.) и да приеме двама особено предпазливи профсъюзни дейци, които трябваше да убие заедно с Торио и Абандандо.

Шофьорът Джо Либерито и Шолем Бърнстейн се предадоха също на полицията. И Блу Магун, който оспорваше рекорда по убийства на Питсбърг Фил Страус, ги последва, когато разбра, че е осъден от бившите си съучастници. Допълнителната информация, която той даде на О’Дуайър и Туркъс за Лепке Бухалтер, Джо Адонис и Албърт Анастасия, беше просто унищожителна.

Така накрая О’Дуайър и Туркъс разполагаха с двадесет и двама свидетели на обвинението. Те веднага започнаха да действуват с нарастваща бързина.

Два месеца след арестуването на Ейб Релис процесите на звездите на „Murder Incorporated“ следваха като урагани едни след други.

В края на април 1940 г. Чарлз Уоркман беше прехвърлен и изправен пред криминалния състав на съда на Ню Джърси за убийството на Дъч Шулц. С апломб той започна да пледира невинност, но в хода на процеса, смазан от свидетелските показания на Изчанчения и Али Таненбаум, той се видя принуден да се признае за виновен. Бързата смяна на държането му имаше за цел да го измъкне от електрическия стол и присъдата му да се изчерпи с доживотен затвор. (През 1955 г. той ще бъде пуснат условно на свобода.)