Читать «Синдикатът на престъпниците» онлайн - страница 191

Тя трябваше да се развие в три насоки:

1. Най-напред синдикатът като цяло ще трябва да действува чрез печата, за да хвърли сянка от съмнение върху стойността на признанията на доносниците, върху това, какво доверие може да се гласува на подобни индивиди, готови, за да си спасят кожата, да повторят всичко, което ще им подскажат О’Дуайър и Туркъс. Трябваше с ред машинации да убедят американското обществено мнение, че тези двамата, жадни да се изфукат на политическа основа, преувеличават и раздуват няколко обикновени случая на убийства без връзка помежду им, за да накарат да им повярват, че съществува гигантска криминална организация, която съществува единствено в тяхното въображение.

2. Големият съвет гласува също създаването на фонд за защита и помощ с неограничен бюджет. Той трябваше да бъде създаден чрез допълнителен висок налог не само върху всички банди в Съединените щати, но и върху касите на работническите организации и организациите на работодателите под техен контрол. Това съкровище, предназначено за война, щеше да помогне на всички застрашени членове на синдиката да заминат в чужбина или да живеят толкова продължително, колкото е необходимо, в нелегалност.

Пари щяха да се осигурят на онези, които бяха задържани и си държаха езика зад зъбите, най-добрата възможна защита. В случай на нужда от този фонд трябваше да плащат и необходимите вноски за освобождаване под гаранция, колкото и високи да са те. Най-големите адвокати-криминалисти на САЩ бяха мобилизирани от синдиката. Един от най-известните юристи на Ню Йорк — Сам Лейбовиц, получи лично 100 000 долара, за да представлява Албърт Анастасия и няколко важни обвиняеми. Немалко хиляди бяха изразходвани при опитите да се измъкне от аферата Питсбърг Фил Страус, чиито показания, ако видят бял свят, щяха да бъдат смъртоносни за главатарите на синдиката.

3. Накрая Висшият съвет заповяда война до пълно изтребление по цялата американска територия не само на опасните свидетели, но и на всички членове на „Murder Incorporated“, все още на свобода, които можеха рано или късно в случай на арестуване да се опитат да повторят номера на Релис, Таненбаум, Левин и Мейфтор. Разбира се, бяха обещани огромни суми на всяко лице, което успееше да ликвидира четирите канарчета. Само главата на Изчанчения беше оценена на 100 000 долара. На Бъкси Сийгъл с основното съдействие на бандата „Пърпъл“ от Детройт беше дадена пълна власт да докара до успешен край тази кървава чистка. Но от дъното на затворническата килия Хепи Майон, загубил ума и дума от страх и злоба, също нареди чрез посредничеството на брат си Дъки и на Вито Гурио, за да се измъкне от клопката, да насочат неговите собствени екипи от убийци дори срещу най-верните му лейтенанти. През следващите няколко седмици започна масово клане.