Читать «Синдикатът на престъпниците» онлайн - страница 195

Същата нощ, когато завърши процесът на двамата убийци, Вито Гурио, безпощадният помощник на Майон, който от началото на аферата участвуваше във войната за отстраняване и ликвидиране на много опасни свидетели на своя шеф, се скри полудял от ужас при кюрето на църквата на 10-о авеню в Манхатън.

— Не ги оставяйте да ме убият … — хленчеше той.

Той знаеше, че се намира в листата, съставена от Бъкси Сийгъл, на фигурите, подлежащи за унищожаване по причини за сигурност. Гурио се опита да изчезне. Без успех. Подгонен от убийците на бандата „Пърпъл“, като не знаеше вече къде да се скрие, нервите му не издържаха. Той се предаде на О’Дуайър и Туркъс и веднага беше обвинен в убийството на двамата бивши екзекутори, Сицилиано и Латаро.

Страус и Голдстейн получиха трагичната привилегия да бъдат първите членове на Анонимното дружество за убийства, седнали на електрическия стол. Те бяха екзекутирани на 12 юли 1941 г., десет месеца след произнасянето на присъдата. Те умряха така цинично, както и живяха. Голдстейн се провикна: „Ако можех още да изкажа последното си желание, то щеше да бъде да стисна в ръцете си този парцал Ейб Релис в момента, когато включват тока!“

До края Хари Страус играеше на умопобъркан, по-космат и по-мръсен от когато и да било, очевидно противно на здравия разум е хранел някакви надежди. Направил беше ново предложение да сътрудничи. Той дори молеше настойчиво Бъртън Туркъс за разрешение за съвсем кратка среща без свидетели с Ейб Релис. Тези преговори, обещаваше той, щели да позволят на помощник-окръжния прокурор да хвърли светлина и върху престъпления, с които още не бил запознат, и да повдигне нови обвинения, този път на по-високо равнище в синдиката. Недоверчивият Туркъс отказа. За щастие… Питсбърг Фил му довери, хилейки се, че единствената му цел при искането на тази очна ставка е била да се хвърли изненадващо върху Релис, да го хвърли на земята, да го захапе за гърлото и да го прегризе.

Сутринта, в деня на екзекуцията, този отвратителен човек най-накрая се отказа да симулира лудост. И без това неговият другар в килията на смъртните Сам Голдстейн непрекъснато го укоряваше и през цялото времетраене на процеса се оплакваше от вонята, която се разнасяше от неговия съучастник. Накрая Фил Питсбърг се обръсна, подстрига и си облече най-хубавите дрехи. Отказа да се срещне с родителите си, но получи един час, преди да седне на електрическия стол, милостта да се срещне за последен път с любовницата си, Евелин Митълман, затворена по едно и също време с него и току-що освободена.

Тя беше на двадесет и седем години. Пепеляворуса готина блондинка, малко вулгарна, със сладострастни форми и пламенен темперамент, тя беше дебютирала в занаята на шестнадесет години. Целият нюйоркски подземен свят я познаваше само под прозвището Death Kiss Girl — Момичето със смъртоносната целувка. Прякорът беше съвършено точен, защото всеки едни от нейните четирима последователни любовници намираше смъртта, убиван от следващия!… Без да дава пет пари, хубавата Евелин винаги се отдаваше на убиеца на предишния си покровител!… Последният беше Питсбърг Фил. Той я завладя в голяма борба, като счупи черепа на своя предшественик с щека за билярд. Другият успя да се измъкне, но не за дълго време. Една година по-късно, посочен на убийците на Анонимното дружество за убийства по договора със Стокс Ланца, шеф на изнудванията в рибопреработвателната промишленост на Ню Йорк, нещастникът беше убит от същия Фил Страус по време на сватбеното му пътешествие с една богата наследница, за която се беше оженил, за да забрави Евелин Митълман.