Читать «Синдикатът на престъпниците» онлайн - страница 190

Нито един-единствен път той не показа най-малък срам от предателството. „Всеки един от тези плъхове в подобно на моето положение щеше да направи същото“ — злостно се подиграваше той.

Каквото и да е, Релис не се хвалеше. Като предоставяше на О’Дуайър възможност да разкрие и разруши най-широкото обединение на убийци, което съществуваше след изчезването на сектата Нашисшин в Средния изток и на Тунг в Индия, доносникът правеше невзрачния бруклински заместник-окръжен прокурор най-популярния човек в Съединените щати. Разследванията на О’Дуайър намираха място във всички американски вестници, неговата слава затъмни славата на другите двама герои в борбата срещу престъпността — Томас Дауей и Едгар Джон Хувър.

След първите показания на Ейб Релис Туркъс пусна своите кучета. Хепи Майон, Франк Абандандо, Луис Капоне бяха спипани по домовете им, преди въобще да усетят катастрофата, която изведнъж се стоварваше върху „Murder Incorporated“. Уоркман беше задържан в Бруклин, а на свой ред Али Таненбаум беше закарфичен при спешното си завръщане от Флорида да проси средства за бягство. Той веднага беше обвинен в убийството на един от „шофьорите“ Ирв Ашкеназ, застрелян от него и Питсбърг Фил с шестнадесет куршума през 1936 година. Издаден от Ейб Релис, Али Таненбаум издържа шест седмици. После, като се видя натясно, пред неизбежната възможност да седне на електрическия стол той изведнъж рухна. Така се започнаха преговори между него и О’Дуайър и Туркъс, същия пазарлък, който вече беше направил Релис.

Заместник-окръжният прокурор и неговият помощник отбелязаха решителна точка. Обикновено партньор на Релис и Питсбърг Фил, Али Таненбаум освен повече от дванадесет договора, които беше изпълнил сам, беше участвувал в много други екзекуции. Той знаеше огромен брой тайни и можеше в повечето от случаите да подкрепи решително обвиненията на Релис, така както изискваше законът.

Арестите и предявяването на обвинения се увеличаваха. Туркъс хвърляше в затвора всички убийци, които му посочваха двете „канарчета“, дори и най-дребните фигуранти, способни да свидетелствуват. По този начин предвидливо ги скриваше. Настана паника не само сред наемните убийци, които се укриваха или бягаха, но и на всички равнища на Анонимното дружество за убийства, та дори до Висшия съвет на синдиката. Албърт Анастасия, предупреден същата нощ, в която Релис започна да приказва, начаса изчезна от кейовете на Бруклин, като остави управлението на брат си Тони. Релис го замеси във формално участие в екзекуцията на Пъги Фънстейн, професионален играч, убит по договор от Питсбърг Фил и Сам Голдстейн. Примерът на Анастасия пъргаво последва Джо Адонис.

Големият съвет свика по спешност един Комитет по кризата.

От Калифорния дотича в Ню Йорк Бъкси Сийгъл, мина и през Детройт и натовари шефа на бандата „Пърпъл“. През следващите осем дни под неговото председателство още свободните главатари на синдиката, сред които Меир Лански, братя Мангано, Лонджи Цвилман, Уили Морети и Франк Костело, се събраха на съвет тайно и без да напускат последния етаж на най-големия хотел на Парк авеню. Високото положение, което Релис заемаше в синдиката, му позволяваше да знае всичко за безбройните уреждания на сметки, заповядани от тях през последните десет години. Бърже, с присъщата им страшна ефикасност те измислиха методична контраофанзива в най-висок стил.