Читать «Синдикатът на престъпниците» онлайн - страница 189

Неговото лудо бягство накрая завърши в Чикаго. Макар че никой не го познаваше, той бързо бе намерен от безмилостните преследвачи. Гонен, изчерпал възможностите си, пред заплахата всеки момент да бъде убит, Бърнстейн реши да се върне в Бруклин и да се предаде на полицията, може би единствено способна да го защити. Но знаейки до каква степен е разложена и че дава сведения на убийците от Синдиката, той се притаи, докато успя да се срещне с детектива Джони Макдоноу, който беше известен на целия престъпен свят като абсолютно неподкупен.

Това беше единственият полицай, с когото Бърнстейн имаше шанс да пристигне жив в бюрото на О’Дуайър. Сметката се оказа вярна.

При това в момента, когато се извършваше това преследване на живот и смърт, „Murder Incorporated“, тежко разстроена от признанията на Релис, вече раздвоена, срутена от безбройните арести, станала цел на цялата полиция, нямаше свободата на действие и беше само сянка на самата себе си.

Това идва да покаже, че през тези шест години, когато ужасната й ефикасност беше налице, когато все още бе непозната на силите на реда и сигурна за всички свои членове благодарение на методите си на пълно разделяне на отделните равнища и строгата организация, „Murder Incorporated“ имаше възможност безпрепятствено да изпраща своите екипи от убийци във всяко кътче на САЩ.

Глава десета

„КАНАРЧЕ“, ПЪК НЕ ЗНАЕ ДА ЛЕТИ!

Кое накара така внезапно Релис най-спокойно да продаде организацията, към която принадлежеше?

Според О’Дуайър и Туркъс сигурно не беше страхът, независимо от показанията на Сам Левин и Дъки Мейфтор. Угризенията на съвестта или, молбите на жена му? Това е, в което нещастникът се силеше да убеди всички да повярват, но без особен успех. Не беше убедителен. Дори раждането на първия му син навремето, когато беше шеф на палачите, не го накара да допусне и за секунда, че трябва да смени работата си. А когато по време на едно кратко посещение в затвора момченцето му повери, плачейки: „Татко, аз не смея да изляза. Всички приятели те считат за педерастче“, Ейб не прояви и най-малка чувствителност пред патетичната му тъга. Истинските причини да говори може би са били по-потайни и са предизвикани от хладния цинизъм на този хитър и умен сметкаджия. Без съмнение, той се е убедил, че рано или късно тази чудовищна индустрия за смърт, в чийто механизъм той заемаше едно от най-важните места, ще бъде непременно открита. За предпочитане беше да вземе преднина, да напусне кораба, преди да е потънал, и да се измъкне ловко от положението, като доброволно сътрудничи на закона и преговаря, за да получи всички изгоди от това сътрудничество. Дотолкова, доколкото Ейб Релис притежаваше икономисани приблизително около 100 000 долара, с тази сума той би могъл да изчезне със семейството си в Южна Америка, под чуждо име, далече от възможните репресии на синдиката, а пък освен това неговите разкрития ще спомогнат за неутрализирането на екипа от убийци.