Читать «Синдикатът на престъпниците» онлайн - страница 185

През това време „оръжейниците“, без да знаят по каква причина, се заемаха с подготовката на необходимите оръжия. Като правило тези оръжия се крадяха от доковете, спортните магазини, военните складове или от частни лица. Неотменимо правило беше те да бъдат „девствени“, т. е. никога до този момент да не са били използвани за друг подобен удар. Все пак те минаваха през ръцете на „почиствачи“ (Идва от думата cleaner, почистват. — Бел. прев.), които унищожаваха всички възможни белези за идентифициране най-напред с пила, после с азотна киселина или хлорхидрид, за да се изтрие и в дълбочината на метала и най-малката следа от регистрационния номер. Разбира се, с тези оръжия си служеха само веднъж. След употребата им те веднага се унищожаваха. Заедно с това други специалисти крадяха колите, необходими за екзекуцията. Те избираха и предпочитаха коли, на които притежателите бяха заминали за дълго време, или коли, изоставени на паркингите. Също те крадяха от други коли регистрационни номера, които в необходимия момент поставяха на Hot car (горящите коли, буквално колите, които ще бъдат запалени, тези, които ще използват убийците или които служат за следене на жертвата). Както всички останали, крадците на коли не знаеха къде в края на краищата отиваха предоставените от тях коли, които други специалисти поправяха и пребоядисваха.

Ако убиецът трябваше да действува в чужд град, тогава друг, съвсем сигурен съучастник му купуваше билет за влак или самолет и на място му подготвяха няколко абсолютно сигурни скривалища. Той се настаняваше под фалшиво име и оставаше толкова време, колкото беше необходимо за изпълнение на мисията.

С пристигането убиецът биваше разпознаван от анонимния съучастник, натоварен с посрещането. Връзката се установяваше със специални знаци или подходящ код. Съучастникът го завеждаше при finger-man (буквално „човека-пръст“ или „показвача“), чиято единствена задача се състоеше в това, да покаже жертвата, която в девет десети от случаите убиецът не познаваше.

Веднага след извършването на убийството един wheelman (шофьор) посрещаше бързо убиеца в „горящата кола“, предварително открадната, и имаше грижата да осигури бягството по бърз и често сложен маршрут, дълго време опознаван и многократно предварително изпробван.

На предварително уговорено място друга крадена кола натоварва убиеца, докато шофьорът на първата продължава да пътува още известно време, преди да изостави своята „горяща кола“.

В преобладаващия брой от случаите „шофьорът“ не знае нищо за беглеца, когото качва, и също каква е мисията, която изпълнява. Шолем Бърнстейн, най-добрият шофьор и крадец на коли на Анонимното дружество за убийства (той собственоръчно беше откраднал неколкостотин коли, а беше заловен един-единствен път), чистосърдечно се възмути, когато Бъртън Туркъс го затвори за съучастничество в убийство.