Читать «Синдикатът на престъпниците» онлайн - страница 187

— На първо време ние смятахме за достатъчно да наръгаме жертвата пет-шест пъти, преди да я хвърлим във водата. Но след време мършата изплуваше като балон. Тогава ние придобихме навика да му изтърбушваме гърдите, стомаха и слабините с повече от сто удара с пикел и през дупките водата можеше да изтласква газовете, получени при гниенето… Повече нито един труп не е изплувал на повърхността. Това не изискваше много време, а и беше по-сигурно, отколкото да му закачаме тежест.

Някои от жертвите, чието предателство криеше специална опасност, или непредпазливостта им изискваше специално наказание и показно убийство, закачен на касапска кука, биваше разсичан на малки късчета, които след това натъпкваха в кофите за смет. Други биваха погребани живи в костюм от цимент и после потопени във вода или направо хвърлени живи във водата, „обути“ в обувки от бетон. Докато циментовият блок се втвърдяваше, главорезите разказваха садистично на жертвата за мъките при задушаването, които я очакваха.

* * *

Никой не можеше да се измъкне от „Murder Incorporated“. На няколко пъти убийци, усетили, че се намират под подозрение, искаха да прекъснат връзките с това общество или просто разбираха, че знаят много, подушвайки, че в скоро време ще има договор, насочен срещу тях, и се опитваха да избягат от своя жребий. Те изчезваха, без да оставят адрес. По този начин те си прочитаха неотменимата присъда.

Някои се опитваха да се скрият в най-отдалечените от предишната им месторабота кътчета на САЩ. Сменяха имена, професии, външния си вид и си мислеха, че са се спасили. Това беше сметка, която не вземаше предвид гангстерската паякообразна мрежа, изтъкана от синдиката върху цялата територия на Съединените щати. Става дума не само за безкрайните разклонения вътре в самата „главна квартира“ и в отдалечените от нея банди, а и за безбройната тълпа от гнили адвокати, прокурори, съдии, чиновници в кметствата, шефове на полицията и ченгета, подкупени от бандите и в най-малките градове. Към тях трябва да прибавим събирачите на залози, разносвачите на стока, съдържателите на барове, ресторанти, вертепи, които работеха за всички банди, свързани с Организацията, и всичките агенти, внедрени в профсъюзите на работниците и работодателите. Нямаше и такъв затвор, в който Големият съвет да не беше разпрострял пипалата си. По подобие на Интерпол Анонимното дружество за убийства подтикваше към работа фантастичната си разузнавателна мрежа. Рано или късно у търсения беглец се появяваше нужда от пари, от някаква подкрепа, от нова книжка за правоуправление, от работа. Рано или късно той установяваше контакт с жена си, с роднините, със сигурни приятели, започваше да посещава често бар или някой вертеп, където се смяташе за непознат. Неизбежно всичко свършваше с това, че биваше открит и посетен от екип убийци. Получената отсрочка продължаваше от няколко седмици до няколко месеца. Никога нито един от хората, „белязани“ за умъртвяване, не може да се измъкне.