Читать «Синдикатът на престъпниците» онлайн - страница 184

Питсбърг Фил беше този, който през една нощ на 1935 г. по заповед на Бухалтер, придружен от Менди Уейс, Майон и Абандандо, закла Красавеца Амбърг в задната зала на един ресторант близо до Уйлямсбургския мост и организира пред трупа конкурс по красота между техните метреси и проститутки, за да се избере мис Престъпление. Спечелилата пълничка блондинка получи отвратителната привилегия да полее с бензин, а след това да подпали крадената кола, в която трупът изгоря. Сцената се разигра на брега на Ист Ривър. Тази мръсна шега разказаха на Бъртън Туркъс две от конкурентките. За цялата Бруклинска комбина победителката стана Miss Hot Foots — мис Горещи крака, но за подигравка другите момичета промениха прякора на Hot Tomato (Горещ домат).

Същият този Питсбърг Фил заедно с Хари Майон и Абандандо през нощта на 24 май 1935 г. превърнаха буквално на пестил лихваря Джордж Уитни Кубник, когото Лепке Бухалтер подозираше в предателство.

Анонимното дружество за убийства не оставяше нищо на слепия случай. При изпълнение на договорите всичко се изпипваше до най-незначителните подробности.

Така когато първоначално Висшият съвет възложи задачата да се организира ликвидирането на Томас Дауей, Албърт Анастасия, опасявайки се, че шпионинът, натоварен да следи дома на специалния прокурор, може да бъде открит от охраната, нае като помощник на наемния си убиец млада майка с малко момче, на която плати огромна сума за услугата… Всяка сутрин в продължение на четири дни, когато излизаше от дома си (това той си припомни съвсем точно три години по-късно, когато Туркъс му разкри тайната), на тротоара се срещаше с бащата на идеалното семейство, който заедно със съпругата си любвеобилно бдеше над веселата игра с колело на своя потомък. Нито Дауей, нито неговите ангели-пазители не се усъмниха и за секунда, че става дума за екип, който следеше всички негови влизания и излизания с цел убийство.

Така както никога съдържателят на съседната дрогерия, откъдето прокурорът всекидневно звънеше в службата си, не можеше да си представи, че младата двойка, която влизаше в неговия магазин, за да си купи бонбони, малко след като Дауей излизаше, старателно възстановяваше разположението на телефонната кабина, в която той трябваше да бъде застрелян.

И винаги тази изключителна точност в детайлите, едно и също маниакално отношение към предпазните мерки още от началото, когато става дума за което и да е убийство, възложено на „Murder Incorporated“. Подобна подготовка очевидно изискваше намесата на много съучастници, но всеки от тях имаше да изпълнява задължения само в една от фазите на операцията и нямаше представа за останалите и за крайната й цел. Само шефът на всички изпълнители на равнище Релис беше изцяло запознат с нея.

Най-напред започваха работа „казерите“. (Идва от думата caser, която означава „хващам капия“. — Бел. прев.) Те събираха многобройна и точна информация за подробностите около държането, навиците, връзките и часовете на влизане и излизане на бъдещата жертва. Те възстановяваха педантично топографията на местата, през които жертвата преминаваше. Понякога Анонимното дружество за убийства оставяше тази грижа на клиента, който искаше услугата, но получените сведения се проверяваха още един път от неговите собствени агенти.