Читать «Синдикатът на престъпниците» онлайн - страница 182

Хари Питсбърг Фил Страус беше голямата звезда на Анонимното дружество за убийства, негов убиец N1. Досието на престъпление, извършено от него, неизменно се класираше в полицията „без последствия, поради липса на улики“. Големият Хари се ползваше с пълното доверие на Релис, Майон и Капоне. Той заедно с Чарли Уоркман беше един от малкото убийци, които имаха преки контакти с големите босове Анастасия, Адонис и Лепке Бухалтер. Точно на Питсбърг Фил и неговия отряд Лепке повери грижата за ликвидирането на всички свидетели, способни да застанат срещу него, през онези две години, през които той се беше окопал, преди да се предаде на Едгар Хувър на 24 август 1939 година.

Шест месеца по-късно, когато, издаден от Релис, Хари Страус на свой ред беше арестуван, той беше на тридесет и една години, но имаше вече в своя актив трийсет и едно убийства (от които шестнадесет извършени в различни американски градове). През времето на своята бърза и ужасяваща кариера той имаше един-единствен неуспех, за който трябваше да се оправдава пред големите шефове.

— Не съм отговорен аз — пледираше той. — Работата беше гнила от самото начало. Предварителното разузнаване водеха хората от бандата на Джаксонвил, които ни пробутаха договора. Но тези момчета се оказаха лайна. Техният finger-man (Човекът, който трябва да посочи жертвата на убиеца. — Бел. пред.) ме посрещна на летището и ме заведе до къщата на човека, който трябваше да бъде целта на моята мисия. Твоята птичка излита оттука всеки ден точно в единадесет часа, ми обясни той, няма как да го изпуснеш. Аз свърших моята част от бачкането. Сега ти свърши твоята. Трябва да си наследствено обременен, за да не забележиш, че няма по-гнило място за действие от там. Къщата беше разположена на ъгъл на две улици с два изхода. Точно преди дванадесет часа на обяд е нагъчкано с минувачи, продавачи и автомобилисти, бъдещи евентуални свидетели. И, разбира се, тези гъзове от Джаксонвил не бяха изучили маршрута за оттегляне. Нямаше дори предвидена кола, с която да изчезна, нито кола, която да препречи пътя на ченгетата, които ще ме преследват, никакво прикритие, нищо!…

Същия ден Питсбърг Фил се задоволил да следи отдалече своя бъдещ клиент, без да бие на очи. Той продължил на другия ден, но преценил окончателно, че мястото е прекалено шумно. Тогава тръгнал по стъпките на жертвата си. Всеки ден той я следвал навсякъде и търсил подходящ случай да я убие без много риск за себе си. Накрая неговият човек влезнал в едно кино, убиецът по петите му също. Залата била пълна и той намерил едно-единствено място на края на последния ред. Хари Страус останал на страничната алея и забелязал на стената стъклена кутия с една брадва „за използване в случай на пожар“, както уточнявала табелката. Лицето на убиеца се прояснило. Той веднага направил план. Идеята се отличава с дързост и простота:

— Взимам брадвата и се приближавам в тъмнината до моя човек. Разцепвам му черепа. Съседите се развикват и започва блъсканица. Това предизвиква паника. Всички се хвърлят към изходите. Аз също. И излизам изгубен в полудялата тълпа!