Читать «Синдикатът на престъпниците» онлайн - страница 180
Жан-Мишел Шарлие
Само доказаните специалисти получаваха като добавка месечна заплата или имаха дял от някоя от незаконните дейности на Бруклинската комбина.
За обикновена работа или за работа на ниско равнище, или като асистенти шефовете на убийците използваха независими наемни убийци — punks. Почти всички се набираха по един и същи начин — между закоравелите играчи на хазарт или дребните хулигани без скрупули, останали без пари, които се шляеха около игралните домове на бандите от Бронсвил или Оушън Хил. Те бяха винаги насреща, за да разчистят дългове от игри или просто за да преживеят от един обир до друг или между две влизания в затвора.
Вербуващият — Ейб Релис, Абандандо, Майон и от време на време Питсбърг Фил или Сам Голдстейн, след дълго изучаване и внимателна преценка се спираше на някой от тези несретници. Започваше да му предлага заем с обикновено възприетата лихва един долар на седмица за получени пет. Веднъж жертвата потънала до шия в дългове, заемодателят започваше брутално да изисква връщането на заетата сума. В девет от десет случая той беше неспособен да си върне дълга. Тогава кредиторът великодушно му предоставяше избор — да му бъдат натрошени костите с палка за бейзбол от някои от събирачите на дългове или да се освободи от дълга, а и да получи премия, като извърши едно съвсем лесно убийство. Тъй като жертвата не познаваше своя убиец, полицията не ще може да открие никаква връзка между тях.
Много рядко беше неплатежоспособният длъжник, чието съдебно досие вече беше доста обемисто, да не приеме подобно толкова изгодно разрешаване на въпроса. Ако откажеше, той биваше екзекутиран на място, за да няма време да се постави под закрилата на полицията. Това се правеше, за да се осигури безопасността на вербуващия.
Фатална грешка за такъв тип убийци, които се оставяха да бъдат вербувани по този начин, беше, че се надяваха нещата да не отидат по-далече от първото престъпление. Ненаказуемостта, новата нужда от лесно спечелени пари за плащане на дългове, шантажът довеждаха неминуемо убиеца, който вече беше натопил пръстите си в меда, да приеме втори, а след това и трети договор. След което по правило той самият изчезваше загадъчно, най-вече ако остави някакви следи или започне да се смята за професионален бандит. Убиваха го негови колеги от „занаята“. Те любезно му предлагаха да го закарат до дома му с кола. След това никой повече не виждаше нещастника. Ако случайно любезните приятели биваха идентифицирани и открити, те се кълняха във всички богове, че са го оставили, вярно, пиян, но в отлична форма пред вратата на дома му. (Възниква въпросът: защо след като сами са били свидетели на тези премахвания и лично са взимали участие във фаталните „разходки“, гангстерите и убийците на свой ред попадат в същата клопка и отиват на заколение без сянка от съмнение? На практика независимо от многото повтарящи се случаи всеки от тях беше твърдо убеден, че лично той няма от какво да се страхува, че неговото служебно положение, неговата репутация и неговият ранг в йерархията на Организацията във всеки случай го предпазват от подобни неприятности. И защо трябва да изпитват и най-малка боязън, когато се смятаха неприкосновени и превъзходно защитени, докато винаги точно и сляпо изпълняваха заповедите, които получаваха, и след като техните шефове продължаваха да дават доказателства за своето топло отношение, предсказвайки им евентуално повишение и не пропускайки нито един случаи да засвидетелствуват пълното си доверие и абсолютна увереност, че дори и при най-лошите мъчения в полицията няма да се издънят? Нали те многократно бяха дали доказателства за своята лоялност? И освен това до момента на ликвидирането нито един знак не предупреждаваше човека, набелязан да умре. Никакъв предварителен жест, никаква промяна на тона или държанието, никакъв упрек не предизвестяваше изпадналия в немилост за подозренията, които са паднали върху него. Присъдата се стоварваше върху него като гръм от ясно небе и беше изпълнявана, без да има възможност за обяснения, уточнения или убеждаване на този, който я е издал.